Обещанието на краля вещер
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 978-954-761-393-5
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обещанието на краля вещер». Краткое содержание книги:
Забеляза, че едното от яйцата се люлее напред-назад над мангала. Откъсна се от тавана и падна в пламтящата купа. Очите на Мариаброн се разшириха от любопитство, докато наблюдаваше падането. Осъзна, че не става дума за камък с формата на яйце, а за истинско яйце. То падна в пламъците, разчупи се и отвътре излезе струя още по-черен дим, която ставаше все по-обемна, докато се издигаше.
Надявайки се, че не е отрова, Мариаброн се хвърли обратно към мумиите, с идеята да премине през тях с разсичане и да застане така, че да има бърз път за бягство.
Отново удари най-близката в корема, разширявайки и без това дълбоката рана толкова много, че създанието се прекатури сгънато наполовина и падна на купчинка.
Другата мумия замахна към Мариаброн, но рейнджърът беше твърде бърз. Наведе се под тежкия замах и бързо пристъпи покрай създанието, почти до вратата.
— Няма да избягаш! — долетя бумтящ глас и рейнджърът почувства как по гръбнака му пробягват тръпки.
Гласът бе придружен от внезапен силен повей на вятър, който развя наметалото му.
По-лошото за Мариаброн обаче, беше това, че вятърът затръшна вратата.
Той се претърколи и се завъртя обратно, така че да е с лице към стаята и гръб към вратата. Челюстта му увисна, когато проследи с поглед надвисналата колона черен дим нагоре и все по-нагоре до мястото, където оформяше торса и рогатата глава на гигантско, могъщо демонично създание, което излъчваше аура на чисто зло. Главата и чертите на лицето му напомняха тези на чипонос булдог, с огромни кучешки зъби и чифт извити навътре рога от двете страни на широката глава. Ръцете му сякаш бяха оформени от пушек — огромни посягащи черни ръце с пръсти с изтъняващи се и заострени краища.
— Добра среща, човеко — каза демоничното създание. — Без съмнение си дошъл да търсиш приключения и да поставиш на изпитание уменията си. Нима ще си тръгнеш, когато най-сетне ги откри?
— Ще те изпратя обратно в Бездната, демоне! — обеща Мариаброн.
Тръгна напред, но моментално осъзна грешката си, защото впечатлен от по-страховития звяр бе изпуснал от поглед мумията. Тя се приближи с тежък замах.
Рейнджърът се изви и избегна удара, но в този миг отрязаната ръка го мушна и стърчащата остра кост одра врата на Мариаброн. Отново бързината на рейнджъра го измъкна преди мумията да го прониже, но почувства топлината от собствената си кръв, капеща по врата му.
Преди обаче да успее да осмисли ситуацията, отново му се наложи да отскочи.
Димното създание избълва напред огнен дъх.
— Деймон — поправи го звярът. — Домът ми е равнината на Геенна, където с удоволствие ще се завърна. Но не и преди да пирувам с костите ти.
По наметалото на Мариаброн танцуваха пламъци и той се завъртя и го захвърли. Тогава забеляза, че преследващата го мумия не е имала този късмет и е поела пълната сила на деймонския огън. Мяташе се наоколо, обгърната от пламъци, а едната й ръка се размахваше трескаво и напразно.
Мариаброн хвърли наметалото си върху нея като добавка.
После скочи напред. Деймонът пристъпи, а димът оформи могъщи крака, когато създанието се освободи от мангала. Замахна със сенчестите си ръце, а главата му се стрелна напред, за да захапе Мариаброн, но рейнджърът отново осъзна, че е по-добрият боец и оръжието му може да нарани създанието от другото измерение.
— Геенна значи — извика той. — Но ще идеш там гладен!
— Глупак, винаги съм гладен!
Последните думи прозвучаха повече като гъргорене, защото мечът на рейнджъра смаза лицето му. Насред триумфалния си вик Мариаброн не видя падането на второто яйце.
Нито на третото.
Глава 18
Пътуването на рейнджъра
Шумът от битката кънтеше в коридора и достигна до основната стая на кулата. Кантан изръмжа, но отказа да се откъсне от книгата.
Беше сигурен, че в нея има още скрити тайни.
Енергията караше кожата му да настръхне и жужеше във въздуха около нея. Книгата беше магическа, руните бяха магически, и той разбираше много по-добре как се бе появил замъкът и кой е източникът на енергията, подхранила творението, но имаше още. Нещо оставаше скрито точно под повърхността. Магическите руни, които продължаваха да се появяват по страниците и в този момент можеха да се окажат ключът.