Обещанието на краля вещер
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 978-954-761-393-5
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обещанието на краля вещер». Краткое содержание книги:
Беше изненадан и разочарован колко малко магия се засичаше по човек с репутацията на Мариаброн. Мечът му, Баюрел, естествено, бе омагьосан, както и доспехите, но не особено силно. Носеше един-единствен магически пръстен, но бегъл поглед подсказа на Джарлаксъл, че притежава поне дузина по-силно омагьосани пръстени — така че поклати глава и реши, че отмъкването му не си струва риска.
Един предмет обаче привлече вниманието му, и веднага щом отвори малката кесия на колана на Мариаброн, на лицето на Джарлаксъл си изписа усмивка.
— Обсидианов жребец — отбеляза той и измъкна черна фигурка на кон. Бърз оглед разкри командната дума.
Джарлаксъл скръсти ръцете на рейнджъра върху гърдите му и постави Баюрел на подходящото място върху тях. За момент почувства съжаление. За краткото време, прекарано в земите на Кървав камък, бе чул много неща за Мариаброн Скиталеца и знаеше, че е станал част от епохално събитие. Шокът от смъртта на мъжа щеше да отеква във Вааса и Дамара още дълго време и на Джарлаксъл му хрумна, че това наистина е важна загуба.
Отдаде бързо чест на мъртвия герой и почете смъртта му.
Естествено съжалението не бе достатъчно, че да накара Джарлаксъл да върне обратно обсидиановия жребец.
— Ах, какво си направил? — Атрогейт се обърна към Праткъс веднага щом стигна до умиращия свещеник.
Закован за стената на коридора, с разкъсани гърди, Праткъс можеше единствено да изгледа вцепенено спътника си.
Атрогейт сграбчи пръта и се опита да го измъкне, но не успяваше да го захване стабилно. И двамата знаеха, че нищо нямаше да се промени. Същото разбра и Елъри, щом застана зад чернобрадото джудже.
— Ба, значи отиваш в чертозите на Морадин — каза Атрогейт. Свали от врата си мях и го подаде на умиращия свещеник. — Малко от изкормвача — обясни той, имайки предвид най-силната джуджешка напитка. — Ще ти помогне да стигнеш дотам и ще си в добро настроение за разговор с шефа.
— Боли — ахна Праткъс. Отпи от мяха и дори успя да кимне благодарно, когато огнената напитка прогори гърлото му.
После умря.
Глава 19
Разчистване на пътя
Облегнати един на друг, за да се подкрепят, Арраян и Олгерхан се спускаха бавно по стълбите. Ентрери се изкачи и се мушна между тях, изблъсквайки Олгерхан по-плътно до парапета, което накара полуорка да се хване с две ръце.
Ентрери се обърна към Арраян, която се държеше за него и се люшкаше нестабилно. Премести се, за да дойде рамото му зад нея и с едно движение я вдигна в прегръдките си. Погледна към Олгерхан, за да се убеди, че смешникът няма да се прекатури след тях и започна да слиза.
Арраян вдигна ръка пред лицето му и той погледна към нея, право в очите й.
— Ти ме спаси — каза тя с едва доловим глас. — Всички нас.
Ентрери почувства приток на кръв към лицето си.
За миг видя лицето на Дуавел, наслоено върху сходните черти на Арраян. Наистина почувства топлина и му хрумна, че трябва просто да продължи да върви, далече от групата, и да отведе Арраян надалече от всичко това.
Чувствата му, толкова калени и прагматични, след като бе прекарал почти целия си живот в отчаяни опити да оцелее, се опитаха да подложат на съмнение желанието му, да му покажат колко е нелогично. Но за пръв път от три десетилетия тези практични чувства нямаха думата в съзнанието на Артемис Ентрери.
— Благодаря ти — прошепна Арраян и ръката й проследи очертанията на бузата и устните му.
Бучката в гърлото му бе твърде голяма, че да му позволи друг отговор освен бързо кимване.
— Това ще издържи, но не за дълго — съобщи Атрогейт, приближавайки се до перилата на терасата, която гледаше към основния етаж.
Отдолу шестимата останали другари на джуджето погледнаха към него и към продължаващите удари и драскане, носещи се от вратата зад гърба му.
— Повече гаргойли, отколкото мумии — обясни Атрогейт. — Гаргойлите не удрят толкова силно.
— Стаята далеч не е обезопасена — вметна Кантан, който все още стоеше до отворената книга. — Ще намерят начин да проникнат. Да се махаме.
— Да унищожим книгата? — попита Олгерхан.
— Ще ми се да можех.
— Тогава да я вземем с нас? — попита Арраян и ужасът в гласа й подсказа много неща.
Кантан се подсмихна насреща й.
— Тогава какво? — намеси се Елъри и това бяха първите думи, които изричаше от известно време насам, а гласът й трепереше. — Дойдохме тук с цел, която ни изглеждаше ясна. Нима ще избягаме, без да я изпълним…