Обещанието на краля вещер
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 978-954-761-393-5
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обещанието на краля вещер». Краткое содержание книги:
— Не съм казвал нищо за бягане, скъпа ми командир Елъри — прекъсна я Кантан. — Но трябва да се махнем конкретно от тази стая.
— С книгата — заключи Елъри.
— Невъзможно — отвърна й Кантан.
— Ба! Ще я откъсна от земята! — каза Атрогейт, покачи се на парапета и скочи долу на стълбите.
— Книгата е защитена — каза Кантан. — Но така или иначе е само проводник. Няма да я унищожим или завладеем преди да унищожим източника на силата й.
— И този източник е? — попита Олгерхан и нито на Кантан, нито на Джарлаксъл убягна как полуоркът се стегна при задаването на въпроса.
— Това трябва да установим — отвърна магьосникът.
Джарлаксъл не остана убеден, защото погледът на Кантан пробягваше към Арраян, докато говореше.
Мрачният елф знаеше, чу магьосникът отдавна е „установил“ източника, както бяха направили те с Ентрери.
Един поглед към убиеца, чието лице бе сковано и студено, докато гневно наблюдаваше Кантан, подсказа на Джарлаксъл, че Ентрери схваща добре ситуацията и не е особено щастлив от заключенията, които Кантан очевидно си бе извадил.
— Тогава откъде започваме? — попита Елъри.
— Чувствам нещо долу — отвърна Кантан.
Джарлаксъл разпозна, че мъжът блъфира, макар да не бе сигурен защо. В интерес на истината мрачният елф не беше сигурен, че предположението на Кантан е неточно. Определено част от източника на конструкцията стоеше до него под формата на жената полуорк. Но Джарлаксъл знаеше, че тя е малка част, сякаш Арраян е била първоначалната искра, която е изпратила гномска ракета във въздуха, преди основната експлозия да изпъстри небето с ярко горящи искри.
— Замъкът би трябвало да има крал — отбеляза мрачният елф и го вярваше, макар да усещаше ясно, че Кантан счита, че всъщност е кралица и то, стояща недалеч.
Не беше нито времето, нито мястото да се изправи открито срещу магьосника, осъзна Джарлаксъл. Тропането по вратата отгоре продължаваше, а драскането по главните врати на кулата покрай Кантан и книгата го караше да вярва, че срещу тях са се вдигнали десетки немъртви чудовища.
Стаята не беше убежище и съвсем скоро щеше да се превърне в крипта.
„Джарлаксъл ще прелисти книгата и ти ще го пазиш“, отекнаха в главата на Елъри магически изпратените думи на Кантан. „Когато се отдалечим достатъчно, ще направиш онова, за което си обучена. Точно както обеща.“
Очите на Елъри се разшириха, но тя съумя умело да прикрие изненадата си.
До нея долетяха още магически мисли: „Победата ни е лесно достижима и аз знам как да го направим. Но Джарлаксъл ще се противопостави. Той вижда в това лична изгода, независимо от цената за Дамара. За наше добро и за доброто на земята, мрачният елф трябва да бъде убит.“
Елъри прие продължаващите думи в крачка, без да е изненадана. Естествено, не разбираше изцяло за какво говори Кантан. Лесно достижима? Защо Джарлаксъл да не се съгласи с нещо такова? Нямаше смисъл, но Елъри не можеше лесно да отхвърли източника на информация и заповедите си. Кантан я бе открил преди много години и чрез действията му тя бе спечелила много и като ранг, и като репутация. Уменията й като войн бяха закалени от много години тренировки, но остротата, която й позволяваше да спечели там, където други се проваляха, бе възможна единствено благодарение на работата на Кантан и сътрудниците му.
Макар да бяха врагове на трона и на собствените й роднини, Елъри знаеше, че отношенията между короната на Дамара и Цитаделата на убийците бяха сложни и далеч не толкова враждебни и съпернически, колкото изглеждаха за страничните наблюдатели. Елъри със сигурност бе спечелила доста от отношенията си с Кантан — и магьосникът никога не я бе карал да прави нещо срещу интересите на короната.
Дълбоко в себе си обаче тя знаеше, че става нещо повече от онова, което й казва магьосникът. Нима Кантан търсеше някаква лична изгода? Нима използваше Елъри, за да разреши личен проблем, който имаше с мрачния елф?
Сега!
Елъри се разтресе от рязката намеса и погледът й се премести върху Кантан. Той стоеше непоколебим с присвити очи и тънки устни.
В главата на Елъри изникнаха стотици въпроси, стотици неща, които й се щеше да изиска от магьосника.
Как можеше да последва такава заповед срещу някого, който не бе направил нищо нередно по време на експедицията, някой, когото бе поканила да се присъедини и който се бе справил толкова блестящо до момента? Как можеше да причини нещо подобно на някой, когото бе познала като любовник, макар това да не бе имало голямо значение за нея?