Обещанието на краля вещер
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 978-954-761-393-5
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обещанието на краля вещер». Краткое содержание книги:
Мариаброн хвърли поглед назад по пътя, по който бе дошъл. Елъри им бе казала да огледат тунелите само в продължение на трийсетина крачки. Рейнджърът обаче винаги бе бил умел следотърсач и вярваше на инстинктите си. Продължи надолу, проверявайки стълбите и стените. Бавно и постепенно остави зад себе си три дузини стъпала преди да стане твърде тъмно, че да продължи. Тъй като нямаше желание да издаде позицията си, като сам запали свещ или факла, Мариаброн въздъхна и се обърна назад.
Точно тогава под него се появи светлина, зад леко открехната врата на стая в дъното на стълбите. Мариаброн я изгледа продължително, а космите по врата му настръхнаха и го загъделичкаха. Живееше за такива моменти — опасни ситуации, обвити от неизвестност, предвещаващи бедствие.
Без да успее да сдържи усмивката си, Мариаброн пропълзя до вратата. Известно време се ослушва, след което посмя да надникне. Първата му мисъл бе, че всеки замък трябва да има съкровищница и предположи, че гледа към преддверието точно на такава. Два украсени саркофага бяха подпрени на отсрещната стена и обграждаха затворена желязна врата. Пред тях в центъра на стаята имаше ярко горящ мангал, от който се издигаше тънка струйка дим право към високия таван.
В средата на този таван имаше кръгла вдлъбнатина с някакъв барелеф, който Мариаброн не можеше да различи — макар да му се струваше, че в него има подобни на яйца камъни.
Покрай страничните стени имаше каменни маси, покрити със сребърни свещници и най-различни дрънкулки. Рейнджърът успя да различи няколко сребърни камбанки, скиптър със скъпоценен камък и златна кадилница. Изглеждаха му предимно като религиозни предмети. От едната маса висеше самотно платно, избродирано със сцена на гнолове, танцуващи около надигнал се черен дракон.
— Чудна комбинация — прошепна рейнджърът.
Мариаброн хвърли поглед назад към издигащия се зад него коридор. Може би не трябваше да продължава напред. Лесно можеше да предположи какво съдържат саркофазите.
Рейнджърът се ухили. Такава бе историята на живота му — винаги пресилваше нещата. Припомни си как му се бе карал крал Гарет при първата му официална разузнавателна мисия в източна Вааса. Гарет го бе накарал да картографира района на пет мили покрай Галенските планини.
Мариаброн беше изминал целия път чак до Палишчук.
Така беше устроен — винаги на ръба и точно толкова умел или късметлия, че да се измъкне от всяка неприятност, в която го вкарваше авантюристичният му дух.
Продължаваше да е така и не можеше да устои. Почитаемият генерал Данауей от Ваасанската порта наистина бе постъпил мъдро, като не бе поверил Елъри само на грижите на Мариаброн.
Рейнджърът отвори вратата и се вмъкна в стаята.
Злато и сребро се отразиха в кафявите му очи, бляскайки на светлината на мангала. Мариаброн се опита да не се разсее и застана на една линия с ковчезите.
Както и подозираше, украсените им капаци с кучешки лица се отвориха.
Когато една от гнолските мумии тръгна да излиза от ковчега си, Мариаброн беше там и с усмивка започна да сече и мушка сръчно с меча си. Удари създанието няколко пъти преди то дори да успее да се измъкне от ковчега, а когато се протегна към него с една ръка, пристъпяйки тромаво напред, той с удоволствие я отсече от лакътя.
Дотогава втората го достигна и рейнджърът отскочи назад. Завъртя се, обърна се бързо с хоризонтално насочено острие и омагьосаният меч сряза коремната област на гнола, разкъсвайки мръсните сиви превръзки и отваряйки рана по корема на изсушения труп на немъртвото създание. Мумията изстена и забави преследването.
Мариаброн се усмихна още по-широко, осъзнавайки, че оръжието му може наистина да нарани съществото.
Освен това двете немъртви създания не бяха достатъчно бързи, за да застрашат опитния войн. Острието на Мариаброн се движеше майсторски и със светкавична скорост и прецизност намираше всяка пролука в защитата на мумиите и се възползваше в умерени граници.
Биеше се, без да бърза, както бе запазената му марка, уверен, че каквото и да изскочи насреща му, ще има уменията да го победи.
Тракане отгоре постави тази увереност на изпитание. Дотогава и двете мумии представляваха разпарцалени създания, много повече отколкото когато бяха излезли от ковчезите си. От тях висяха превръзки, а дълбоките им рани изпускаха наоколо зловония и от време на време гноища. Едната имаше само половин ръка, а от чуканчето стърчеше сиво-черна кост. Другата едва се влачеше с разпорен корем и разкъсани крака. Рейнджърът ги насочи към близката част на стаята обратно към вратата, от която бе влязъл, после се отдръпна и се затича назад, за да има време да погледне какво трака.