Обещанието на краля вещер

— Приятелят ти Кантан смята, че е разрешил загадката на замъка — каза мрачният елф. Обърна се, за да изгледа жената и забеляза как кокалчетата й са побелели около дръжката на брадвата. — Но греши.

Лицето на Елъри се изкриви от объркване.

— Какво ти е казал? Откъде знаеш това?

— Понеже знам какво е разпознал от книгата, тъй като съм виждал подобна на нея.

Елъри го изгледа твърдо, а ръката й стискаше здраво дръжката, докато хапеше устни. Очевидно не се чувстваше удобно от ситуацията.

— Казал ти е да ме задържиш тук и да ме убиеш, не защото се страхува, че ще се окажа пречка за бягството или победата ни, а защото се притеснява, че ще му съпернича за книгата и тайните, които съдържа. Определено е безпринципен.

Елъри залитна назад и почти не падна на пода след очевидно точната забележка на Джарлаксъл. Но мрачният елф не беше толкова глупав, че да вярва, че е способен да я убеди с приказки да се откаже от планираните действия. Затова не бе неподготвен за реакцията на жената, когато изрече думите си и тя се нахвърли с рев върху него.

В ръката на мрачния елф се появи кинжал, който с едно движение на китката прерасна в меч. Прехвърли го в лявата си ръка точно навреме, за да парира размаханата брадва на Елъри и отстъпи достатъчно бързо, че да избегне сблъсъка с щита й. Втори кинжал изскочи от гривната на ръката му и той го метна по нея, забавяйки нападението й достатъчно дълго, че да измъкне трети от магическата гривна и отново да направи движението с китка. Когато първоначалната атака утихна и двамата се изправиха един срещу друг на равна нога, мрачният елф държеше чифт дълги тънки мечове.