Обещанието на краля вещер

Въпреки най-новото преосмисляне, дълбоко в сърцето си Елъри подозираше нещо друго. Дълбоко в сърцето си тя осъзнаваше истината за отношенията си с Кантан и Цитаделата на убийците.

Но някои неща бе най-добре да останат погребани дълбоко.

Трябваше да му вярва, не за негово, а за свое добро.

Превръзката на окото му го гъделичкаше. Нищо конкретно не му хрумна, но Джарлаксъл разбираше, че някаква магическа намеса — изпращане или гадаене, някаква невидима вълна магическа енергия — е прелетяла покрай него.

В първия миг мрачният елф се бе притеснил, че кралят на замъка, за който бе споменал, може да ги наблюдава, но после, щом Елъри подметна: „Вярваш ли, че е възможно да открием нещо по-надълбоко в магическата книга? Нещо, което Кантан е пропуснал?“, Джарлаксъл осъзна, че източникът на магията не е някой друг, а именно техният спътник магьосник.

Мрачният елф се опита да не позволи на реакцията му на въпроса да покаже, че е хванат неподготвен, когато излъга:

— Сигурен съм, че знанията на почитаемия Кантан за Изкуството са много по-обширни от моите.

Очите и ноздрите на Елъри се разшириха и мрачният елф осъзна, че я е притеснил с временния си отказ.

Реши да не я разочарова.

— Но аз съм мрачен елф и съм прекарал векове в Подземен мрак, където магията не е съвсем същата.

Може би има нещо, което съм способен да разпозная, а е убягнало на Кантан.

Той погледна към магьосника, докато говореше и Кантан се поклони елегантно, отстъпи настрани и покани с ръка Джарлаксъл при книгата.

Нещата станаха толкова ясни, колкото бе възможно.

— Нямаме време за това — изръмжа Атрогейт и на мрачния елф му хрумна, че звучи „като на театър“.

— Така е — включи се Елъри. — Изведи останалите, Атрогейт — заповяда тя. — Аз ще остана тук, за да пазя Джарлаксъл, докато ситуацията позволява.

Елъри кимна към книгата, но Джарлаксъл й направи знак да мине първа. Когато я последва, премина покрай объркания Ентрери.

— Неприятности — успя да му прошепне тихо.

Ентрери не направи движение, с което да покаже, че е чул нещо и тръгна с Кантан, Атрогейт и двамата полуорки надолу в тунела, по който Мариаброн бе поел на последното си пътешествие.

Джарлаксъл застана пред отворената книга, но не започна да я прелиства. Вместо това наблюдаваше как останалите се спускат в тунела и остана загледан в тъмния изход за няколко мига. Почувства и чу как зад него Елъри пристъпя нервно от крак на крак. Осъзнаваше, че вниманието й е съсредоточено върху него — определено не „пазеше заради него“. По-скоро пазеше от него.