Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
Стенли внимателно накара Рут да премине към събитията от същата вечер — как бе обиколила в отчаянието си селото, къща по къща, как се бе обадила в полицията и как полицията пристигнала в имението.
— Как реагира съпругът ви на изчезването на Алисън?
Тя сви устни.
— Като че ли не го прие сериозно. Все повтаряше, че тя сигурно го е направила нарочно, за да ни изплаши, за да се зарадваме толкова, като я видим отново, че да сме готови да изпълним всяко нейно желание.
— Беше ли съгласен да се обадите в полицията?
— Не, дори беше против. Каза, че не е необходимо. Каза, че в Скардейл не можело да й се случи нищо лошо, защото познава на пръсти цялата околност и всеки жител на долината — гласът й затрепери и тя извади от чантата си бяла носна кърпичка. Стенли я изчака да си избърше очите и носа.
— Дразнеше ли се съпругът ви от привързаността ви към детето? — попита Стенли. — Искам да кажа, имахте ли такова общо впечатление.
— Никога не ми е минавало през ума. Напротив, бях на мнение, че я глези. Непрекъснато й купуваше разни неща. Купи й скъп грамофон, и всяка седмица ходеше до Бъкстън да й купува новите плочи. Похарчи цяло състояние да обзаведе стаята й — много повече пари, отколкото е отделял някога за нашата спалня. Все казваше, че се опитва да й даде част от това, което е пропуснала като сираче, и аз бях достатъчно глупава да му повярвам.
Стенли изчака малко, за да могат съдебните заседатели да осмислят добре думите й.
— А сега на какво мнение сте? — попита той.
— Мисля, че е купувал мълчанието й. Трябваше да обърна повече внимание на нейното отношение към него.
— И какво беше то?
Рут въздъхна и сведе поглед към краката си.
— Тя никога не го е харесвала. Сега си спомням, че не обичаше дори да остава сама в една стая с него. У дома беше все потисната и меланхолична — а преди никога не се беше държала така. Но всички казваха, че си е същата както преди, когато не е с него и с мен. Тогава го отдавах на нежеланието й да си представи, че някой би могъл да замести баща й. Но съм се заблуждавала. — Тя вдигна очи и погледна умолително съдията. — Когато се омъжих повторно, мислех, че правя това, което е най-добро не само за мен, но и за нея. Мислех, че с времето ще свикне.
— Знаехте ли, че съпругът ви прави снимки на Алисън?
— О, да — каза тя с горчив тон. — Постоянно я караше да му позира. Признавам, че успяваше много умело да ме заблуди. В повечето случаи снимките бяха на открито, съвсем невинни. Алисън позираше с теленцата, до реката. Затова никога не ми е минавало нещо лошо през ума, когато я водеше да я снима в някой от оборите, или казваше че се кани да й направи серия снимки, докато аз съм на пазар. — Тя притисна бузата си с ръка, сякаш ужасена от собствените си думи. — Тя се е опитвала да ми подскаже какво става, а аз съм чувала само думите, а не това, което се е криело зад тях. Няколко пъти каза, че мрази да я снимат, че не обича да му позира. А аз й казах да не става глупава, че това е негово хоби и едно занимание, което може да ги сближи.
Думите й падаха тежко като камъни в мълчанието на залата. През цялото време, докато тя говореше, Хокин седеше и клатеше глава, като че ли не можеше да повярва, че тя е в състояние да говори такива неща за него.
— Да продължим, госпожо Картър. Притежавал ли е някога съпругът ви пистолет?
Тя кимна.
— О, да. Показа ми го, след като се оженихме. Каза че, бил на баща му, спомен от войната, но нямал разрешително за него, затова ме предупреди да не казвам на никого.
— Забелязахте ли някакъв отличителен белег на пистолета?
Тя кимна.
— Цялата дръжка беше надраскана и долният ъгъл от едната страна беше отчупен.
Стенли си записа нещо, после продължи.
— Къде държеше съпругът ви пистолета?
— В кабинета си, в заключена метална каса.
— Виждали ли сте скоро тази каса?
— Полицаите я намериха в кабинета му в деня, когато го арестуваха. Но касата беше празна.
— Може ли да покажем на госпожа Картър доказателство… — Стенли порови из листовете пред себе си — … доказателство номер четиринайсет?
Секретарят подаде на Рут пистолета „Уебли“, на който висеше етикет с номер и описание.
— Това е същият пистолет — каза тя. — Ето, тук е отчупено парченце от дръжката, както вече казах.
Хокин се смръщи и хвърли поглед към адвоката си Рупърт Хайсмит, който поклати едва забележимо глава.
Стенли насочи разпита към откриването на ризата и пистолета в лабораторията на Хокин, като се отнасяше внимателно и със съчувствие към Рут, докато тя даваше тези особено мъчителни за нея показания. Най-сетне той като че ли приключи с въпросите и тръгна да седне обратно на мястото си. Но на половин път се спря, сякаш изведнъж се бе сетил за нещо.