Брегът на светулките [calibre 1.39.0]

Кой би допуснал, че двайсет и пет години по-късно тя щеше да се превърне в надзирател на най-малката си дъщеря, че непрестанно щеше да я дебне да не се нарани. Или пък да не се напие. Или пък да не пререже вените на деликатните си китки. Заради една смърт отпреди много, много години.

Скай, убийцата.

Мили Боже! Толкова болка беше преживяло цялото й семейство! Възрастната жена наведе глава и изтри сълзите си. Защо не знаеше как да помогне на децата си? Беше ги оставила да се грижат една за друга. Каролайн се беше нагърбила с ролята на майка. И слава богу, иначе Клий и Скай щяха да се борят с живота съвсем сами — тяхната истинска майка беше прекалено голяма егоистка и страхливка, за да ги защити.

Огъста се спря на последното стъпало. Облегна се на перилата. Държеше в ръце купчина прани кърпи. За момент се почувства като уморена стара перачка.

Вратата на ателието беше затворена. Огъста впи поглед в нея. Това беше моментът, който най-много мразеше — отварянето на тази врата, зад която обикновено откриваше дъщеря си мъртвопияна.

Изправи рамене. Пое дълбоко дъх. Щеше да влезе шумно вътре, оплаквайки се на глас колко тежка е съдбата на майката на един скулптор и колко домакинска работа се изисква, за да могат дъщерите й да работят с чисти ръце.

Огъста бутна вратата и пристъпи напред. Сърцето й се сви, тъй като в този миг дъщеря й нададе пронизителен писък.

— Господи! — изхълца възрастната жена и изпусна кърпите на пода.

От носа на Скай течеше кръв. Саймън се беше надвесил над нея и дишаше тежко като разгневен бик. Беше я хванал отзад и Огъста ясно виждаше следите от насилие по тялото на дъщеря си. Панталоните на Саймън бяха разкопчани, коланът му — захвърлен на пода.

— Остави ни, Огъста — извика раздразнено той. — Това е между мен и жена ми.

— Скай? — Огъста отново погледна към дъщеря си. Грабна една хавлиена кърпа и се втурна към момичето. Това сбиване ли беше или нещо по-лошо? Дали този мръсник не се опитваше да изнасили детето й?

Носът на Скай беше счупен. Лявото й око беше насинено. Огъста коленичи и се вгледа в лицето на дъщеря си, погали я по косата.

— Той удари ли те? — От очите на Скай се лееха сълзи. Огъста се обърна разярена към Саймън: — Ти ли я удари? Саймън, помогни ми да…

Млъкна, поразена от това колко грозно изглежда лицето на зет й — почервеняло и изкривено от злоба. Беше оголил зъби като тигър и това събуди у Огъста някакви първични инстинкти. Кожата й настръхна. Само веднъж се беше чувствала по този начин — когато Джеймс Конър нахлу в кухнята й и заплаши децата й.

Тя се изправи пред Саймън с високо вдигната глава. Погледите им се срещнаха и тя усети, че ще последва удар. Не беше сигурна дали Саймън се прицелва в нея, или иска отново да удари Скай, но беше все едно. Вдигна ръце, за да отблъсне юмрука му, да защити и себе си, и дъщеря си.