![Брегът на светулките [calibre 1.39.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/9/bregt-na-svetulkite-calibre-1-39-0-download.jpg)
Брегът на светулките [calibre 1.39.0]
- Автор: Райс Луанн
- Язык: болгарский
- Год: 777
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Брегът на светулките [calibre 1.39.0]». Краткое содержание книги:
Корабът се срина изведнъж. Наоколо се разхвърчаха изгнили дъски и метални части. Водолазите се разпръснаха като подгонени риби. От вътрешността на «Камбрия» изплува цяло стадо лефери. Акулата беше изчезнала. Една дъска силно удари Джо по рамото, но Сам беше пострадал по-сериозно. Джо видя как въжето се плъзна по задната част на главата на брат му и кръвта на Сам обагри водата. Той понечи да се спусне напред, но установи, че не може да плува. Ръката му висеше безжизнено.
Никой не обърна внимание, когато Каролайн посочи аулата. Отвърнаха, че виждат акули всеки ден и че срещата с подобни същества е част от работата им. Дори се пошегуваха, подхвърлиха й, че само изнежените градски чеда вярват в «Челюсти». Каролайн се засмя заедно с тях. Знаеше, че може да им вярва. Целият си живот беше прекарала на този бряг и не беше чула някой да е бил нападан от акула. Беше като при лов — тя и сестрите й бяха срещали мечки и вълци, но нито един от тези горски хищници не ги беше нападнал.
Сандъкът се показа на повърхността. Беше голям, потъмнял от времето и престоя си под водата, обрасъл с водорасли и покрит с морска тиня и раковини. Поклащаше се на въжето. Беше облепен от всички страни с укрепваща лента. Мъжете от палубата се спуснаха да го изтеглят.
От водата изникнаха четири глави, покрити с черни маски. Водолазите се изкачиха на кораба и един от тях се спусна към радиостанцията, за да се обади в Спасителната служба за хеликоптер. Каролайн изтича до перилата и се загледа напрегнато във водата. Молеше се Джо и Сам да се покажат на повърхността.
— Заради акулата ли е? — попита уплашено тя, обзета от ужасни предчувствия.
— Не. «Камбрия» се срути — отвърна й един от мъжете.
— Къде е Джо? — Сърцето й биеше оглушително. — Къде са и двамата?
След по-малко от минута няколко души се появиха едновременно на повърхността. Всички се бяха скупчили около тялото на Сам. Лицето на младежа беше мъртвешки бледо. Очите му бяха полуотворени, а дълбоката рана зад ухото му силно кървеше.
Джо показа глава над водата и рязко пое въздух. Опитваше се да подкрепя Сам, но лявата ръка не му се подчиняваше. Водолазният му костюм беше раздран и Каролайн забеляза дълбоката рана на рамото му. Дан плуваше до него и здраво го крепеше. Тя протегна ръце и се опита да помогне при изваждането първо на Сам, а после и на Джо от водата. Няколко души моментално изнесоха навън няколко одеяла.
— Той се опита да ме спаси — промълви Джо и отмести очи от Каролайн към Сам. — Просто се опита да ме извади от трудна ситуация.
— Лошо е ударен, приятел! — възкликна Дан, гледайки втренчено към Сам. — Загубил е много кръв и продължава да губи.
— Хората от Спасителната служба ще пристигнат всеки момент — извика Джеф. — Изпратили са хеликоптера.
— Сам — промълви Джо.
Каролайн се ужаси от вида на раната му. Дъската се беше забила в рамото на Джо и беше разкъсала мускула до самата кост. Лицето му беше не по-малко бледо от това на Сам, а устните му — посинели. Очевидно също беше загубил много кръв, но не искаше да се отдели от брат си.
Някой пъхна под главата на Сам хавлиена кърпа, смачкана на топка. От раната му продължаваше да тече кръв. Хората гледаха като парализирани.
— Имаме нужда от лекар — изръмжа Дан и изплю вода. — Непрекъснато сме в открито море, покрай нас гъмжи от акули и нито един от нас не е лекар! Само празни глави!
— Къде е хеликоптерът? — попита един младеж, без да откъсва поглед от небето.
Каролайн си проправи път сред моряците. Беше минала курс по оказване на първа помощ. Коленичи до Сам и докосна лицето му. Беше леденостудено. Гърлото й се сви. Сети се за Редхоук, за Андрю Локууд. Споменът прониза сърцето й, но тя знаеше, че не бива да си позволява да се поддава на емоции точно в този момент.
Бързо свали бялата си блуза. Отдолу беше по бански. Потръпна от хладния въздух. Притисна ризата си към раната на Сам и съсредоточи погледа си върху лицето на младежа, за да не вижда непрекъснато лицето на Андрю Локууд.
— Разкопчайте костюма му — инструктира тя мъжете до нея.