Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Да.
— Обясненията са технически — продължи Арнолд и запали цигара.
— Все нещо ще разбера.
— Добре — съгласи се Арнолд. — Теорията на хаоса описва нелинейни системи. Напоследък тя стана много всеобхватна и се прилага при изучаването на стоковата борса, разбунтуваните тълпи и мозъчните вълни по време на епилептичен припадък. Изключително модна е. Много е шик да се прилага към всяка комплексна система, където има вероятност за непредвидими промени. Дотук ясно ли е?
— Да.
— Иън Малкълм е математик, чиято специалност е теорията на хаоса. Много забавно и занимателно, но освен че се облича в черно, се занимава главно с това да прави компютърни модели на поведението на сложни системи. А Джон Хамънд много си пада по модните увлечения в науката. Затова покани Малкълм да разработи модел на системата на нашия Юрски парк. И Малкълм го направи. Всички модели на Малкълм представляват изображения на фазово пространство върху компютърния екран. Виждали ли сте ги?
— Не — отвърна Дженаро.
— Приличат на огънато корабно витло. Според Малкълм поведението на всяка система следва повърхността на витлото. Разбирате ли?
— Не съвсем — рече Дженаро.
Арнолд протегна ръка.
— Да кажем, че върху опакото на ръката ми има капка вода. Капката ще се плъзне. Може да се плъзне към китката ми. Може да потече към палеца или между останалите пръсти. Не зная със сигурност накъде ще тръгне, но зная, че ще се движи по повърхността на ръката ми. Неизбежно е.
— Да де — съгласи се Дженаро.
— Теорията на хаоса разглежда поведението на една сложна система — например движението на капка вода по сложно огънатата повърхност на корабно витло. Капката може да се спусне спираловидно надолу или да се плъзне навън към ръба. Но непременно ще се движи по повърхността на витлото.
— Дотук разбрах.
— В моделите на Малкълм обаче на повърхността се появява издатина или рязък наклон, при което скоростта на капката силно се увеличава. И той скромно нарича това ускорено движение „Ефект на Малкълм“. В този случай е възможно цялата система да се сгромоляса. И точно това каза ученият за Юрския парк. Че на системата е присъща вътрешна нестабилност.
— Вътрешна нестабилност — повтори Дженаро. — И какво направихте, когато получихте доклада му?
— Не се съгласихме с изводите и, естествено, не му обърнахме внимание — каза Арнолд.
— А разумно ли беше?
— Беше очевидно — отвърна Арнолд. — В крайна сметка тук става въпрос за една жива система. Паркът е жив. Тук компютърните модели не са приложими.
Ярките кварцови прожектори осветиха зелената глава на хипсилофодонта, която с изплезен език и мътен поглед безпомощно висеше на въжената примка.
— По-полека! По-полека! — изкрещя Хамънд, когато подемният кран започна да вдига товара си.
Хардинг изсумтя, освободи главата от въжето и тя увисна на кожените ремъци. Стараеше се да не притиска сънната артерия, за да не пречи на кръвообращението. Кранът със свистене вдигна животното във въздуха и го насочи към откритата платформа на камиона. Хипсилофодонтът беше дребен дриозавър, тежеше около двеста и петдесет килограма и беше дълъг два метра. Тялото му беше тъмнозелено, изпъстрено с кафяви точици. Животното дишаше с мъка, но иначе изглеждаше добре. Преди няколко минути Хардинг му беше инжектирал с пистолет успокоително и, изглежда, бе улучил дозата. Беше много притеснен, когато определяше дозите за тези големи животни. При по-малка доза динозавърът щеше да избяга в гората и упойката щеше да го повали някъде, където хората не можеха да го стигнат. Ако Хардинг превишеше дозата, можеше да предизвика спиране на сърдечната дейност. Този хипсилофодонт беше подскочил само веднъж и беше рухнал на земята. Явно Хардинг беше изчислил дозата съвсем правилно.
— Внимателно! По-полека! — крещеше Хамънд на работниците.
— Спокойно, господин Хамънд — каза Хардинг. — Моля ви.
— Но те трябва да внимават…
— Достатъчно внимателни са — рече Хардинг и се качи на платформата.
Кранът спусна динозавъра до него и Хардинг го завърза с ремъци. После му надяна нашийника с вграден уред за измерване на пулса и пъхна в дебелото му черво големия електронен термометър. След миг термометърът изписука: 36,5 градуса.
— Как е? — нервно попита Хамънд.
— Добре е — отвърна Хардинг. — Температурата е спаднала само с градус и половина.
— Но това е твърде много — каза Хамънд. — Прекалил си с дозата.