Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Повечето едри месоядни животни нямат много силни челюсти — обясни Хардинг. — Истинската им сила е в мускулатурата на врата. Челюстите само придържат жертвата, докато вратът се извива и я разкъсва. Но тъй като доктор Малкълм е дребна плячка, динозавърът просто го е разтърсил и го е подхвърлил.
— Точно така — потвърди Малкълм. — Иначе едва ли щях да оживея. Само че онова едро приятелче не изгаряше от желание да ме убива. Честно казано, останах с впечатление, че не е особено сръчен, когато напада нещо по-дребно от автомобил или малка жилищна кооперация.
— Значи според вас ви е нападнал без особен ентусиазъм?
— Болно ми е да го призная — каза Малкълм, — но съм дълбоко убеден, че не ми посвети цялото си внимание. Моето, естествено, беше изцяло погълнато от него. От друга страна обаче, той тежи осем тона, а аз не.
Дженаро се обърна към Хардинг.
— Отидоха да оправят оградите. Арнолд каза, че Мълдун ще има нужда от вас при прибирането на животните.
— Добре — отвърна Хардинг.
— Щом ми оставяте доктор Сатлър и достатъчно морфин — рече Малкълм, — и щом засега не действа Ефектът на Малкълм…
— Какъв е този Ефект на Малкълм? — попита Дженаро.
— Скромността не ми позволява да ви опиша надълго и нашироко това явление, което носи моето име.
Той пак въздъхна и затвори очи. След миг вече спеше.
Ели излезе в коридора заедно с Дженаро.
— Не се заблуждавайте — каза тя. — Никак не му е леко. Кога на острова ще пристигне хеликоптер?
— Хеликоптер ли?
— Кракът му трябва да бъде опериран. Накарайте ги да извикат хеликоптер, който да го откара от острова.
Паркът
Преносимият генератор избръмча и отново заработи, а кварцовите прожектори блеснаха от разтегателните си стойки. Мълдун чу тихото бълбукане на реката няколко метра по на север. Обърна се към ремонтния камион и видя как от него слиза работник с голям електрически трион.
— Не, не — извика той. — Само въжетата, Карлос. Няма да се наложи да го режем.
Той се обърна и огледа оградата. Намериха трудно прекъснатия участък, защото едва се забелязваше. Върху оградата беше паднал нисък протокарпус. В тази част на парка бяха посадени няколко такива дървета, та кичестите им корони да скриват оградата от погледа на посетителите.
Но този протокарпус беше привързан към земята с телени въжета и винтов обтегач. Въжетата се бяха отскубнали от бурята, а металните винтови обтегачи се бяха ударили в оградата и бяха предизвикали късо съединение. Естествено, това бе недопустимо: до оградата работниците трябваше да използват въжета с пластмасово изолационно покритие и керамични обтегачи. Но така или иначе, беше станало.
Във всеки случай, не им предстоеше много работа. Трябваше само да вдигнат дървото от оградата, да махнат металните приспособления и да поставят знаци за градинарите, които сутринта щяха да оправят всичко. Нямаше да им отнеме повече от двайсет минути. И, слава Богу, защото Мълдун знаеше, че дилофозаврите обикновено се навъртат край реката. Макар че оградата отделяше работниците от реката, дилофозаврите можеха да плюят през нея и да ги стигнат с ослепяващата си отрова.
Един от работниците, Рамон, се приближи към него.
— Сеньор Мълдун, видяхте ли светлината?
— Каква светлина?
Рамон посочи на изток към джунглата.
— Забелязах я още когато излязохме. Ей там. Доста е слаба. Виждате ли? Прилича на светлина от автомобилни фарове, но не се движи.
Мълдун присви очи. Може би идваше от някой склад с храна. Нали захранването вече беше възстановено?
— Ще му мислим по-късно — каза той. — А сега да махнем дървото от оградата.
Арнолд беше в добро настроение. Още малко, и редът в парка щеше да бъде възстановен. Мълдун поправяше оградите. Хамънд беше тръгнал заедно с Хардинг да присъства при преместването на животните. Макар и уморен, Арнолд се чувстваше чудесно. Дори имаше настроение да отговаря на въпросите на адвоката Дженаро.
— Ефектът на Малкълм ли? — учуди се той. — За това ли се тревожите?
— Просто ми е интересно — каза Дженаро.
— Значи искате да ви обясня защо Малкълм греши?