Кралят на казиното

— От самото начало. От запознанството ви с Лариса Ивановна Стрелникова…

Валерий Саргачов преувеличи малко, когато каза, че е телефонирал на Джек Кан. Не беше в негов интерес да му се обажда, в противен случай у мафиота биха се появили съвсем основателни подозрения, тъй като деловите им отношения нямаха нищо общо с търговията на оръжие. Полковникът бе получил касетата с шифрования запис от един сътрудник на Кан с доста голям риск и срещу огромна сума долари. Саргачов си имаше свои разбирания за честта. Беше готов да извърши престъпление, за да спаси любимата жена, обаче никога нямаше да допусне оръжие с огромна разрушителна сила да попадне в ръцете на един бандит. При всички случаи тази касетка щеше да бъде предадена — ако не на Павлов, то в органите за безопасност. В този момент се появи Павлов, така че възникна възможност с един удар да бъдат убити два заека. Там е работата, че отстраняването на получателя, човек на Монголеца, бе предрешено и нямаше никаква връзка с арестуването на генерал Пестов. В случай че получателят попаднеше жив в ръцете на органите, следата щеше да отведе към Монголеца, а не след дълго — и към вицепремиерката. Ракетите с атомен заряд са твърде сериозна работа, така че никакви връзки нямаше да помогнат на Лариса. Но Саргачов имаше и друга идея. Можеше да се случи така, че заедно с получателя на „стоката“ завинаги да изчезне и полковник Павлов. Всичко зависеше единствено от решението на Монголеца, с когото Саргачов се срещна. След като узна, че Пестов е арестуван, а за Хабаровск със самолет е заминала оперативна група и няма никакво време за други решения, Монголеца не се поколеба. „Жалко за Скореца, но няма какво да се прави — каза той. — Благодаря за съобщението.“ Саргачов му намекна, че в групата има един човек, от когото не е зле да се отърве, но на това предложение Монголеца отговори: „С ФСБ не воюваме. Собствената кожа ни е по-скъпа.“ И тутакси пред Саргачов телефонира в Хабаровск и заповяда да се пусне в ход вариантът с кодовото име „Змия“. „Смятате, че заповедта ви ще бъде изпълнена, така ли?“ — не повярва Саргачов. „Да, съвсем точно и в определеното време. При нас не е като в армията.“ И наистина заповедта бе изпълнена, на което стана свидетел именно полковник Павлов. Тогава Саргачов за първи път си даде сметка с каква сериозна сила разполага Монголеца, изобщо всички мафиотски структури в Русия. Прегледа секретните материали и стигна до извода, че живее в страна, пълна с престъпници, които изцяло са я разграбили. Бившият помощник на президента отхапа огромно парче от баницата и избяга в чужбина, сега го издирват, но и сто години да го търсят, няма да го намерят — не търсят където трябва. Един голям военачалник подари на Чечня въоръжение за цяла армия, колко е взел срещу това — само Господ знае, уж го попритиснаха, ама нищо не излезе, размина му се и отново яхна коня, пак е по върховете, сега оглавява цяло министерство. Сякаш в бездънна каца потъват милиардите рубли, изпращани в Чечня, затова пък като гъби растат по най-красивите места на Подмосковието генералските вили. За едни брадва, а за други сватба…