Пазачът на фара [bg]

Патрик зарови лице в косата й и те дълго време стояха така в антрето.

– Чух какво е станало – каза Ерика.

Телефоните във Фелбака зазвъняха веднага щом изтече информация за случилото се и вече всички знаеха. Гунар Сверин слязъл в мазето и се застрелял.

– Скъпи.

Ерика усещаше накъсаните му вдишвания, а когато Патрик най-накрая се откъсна от нея, тя видя сълзите в очите му.

– Как се случи? – попита Ерика, хвана го за ръка и го поведе към кухнята.

Децата спяха и единственото, което се чуваше, беше тихият шум от телевизора във всекидневната. Ерика го сложи да седне на един от столовете и започна да приготвя любимите му сандвичи: сухари с масло, сирене и хайвер, които той обичаше да топи в горещ шоколад.

– Не съм гладен – каза Патрик пресипнало.

– Но трябва да хапнеш малко – отвърна тя с майчинския си глас и продължи да прави сандвичите.

– Шибаният Мелберг. Той предизвика всичко – каза той накрая и избърса очи с ръкава си.

– Чух днес по новините. Мелберг ли...?

– Да.

– Този път наистина е надминал себе си.

Ерика изсипа шоколада на прах в тенджерата с мляко. Добави и допълнителна чаена лъжица кристална захар.

– С Йоста веднага разбрахме, щом чухме изстрела долу. Гунар каза, че отива до тоалетната, но не проверихме. Трябваше да се сетим...

Думите заседнаха в гърлото му и Патрик отново избърса очите си.

– Ето – каза Ерика и му подаде парче домакинска хартия.

Рядко виждаше Патрик да плаче и я болеше да го гледа такъв. Искаше да направи всичко, за да го зарадва. Довърши двата сандвича и наля горещия шоколад в голяма чаша.

– Заповядай – каза тя и остави решително чинията на масата.

Патрик знаеше кога няма смисъл да се противи на съпругата си. Неохотно натопи единия сандвич в шоколада, докато сухарът започна да се размеква, след което отхапа голям залък.

– Как е Сигне? – попита Ерика и седна до него.

– Притеснявах се за нея още преди – отговори Патрик и с мъка преглътна. – А сега... Не знам. Дадоха й успокоителни и в момента е под наблюдение в болницата. Но не вярвам някога отново да дойде на себе си. Не й е останало нищо.

Сълзите отново потекоха и Ерика се изправи, за да откъсне още домакинска хартия.