![Пазачът на фара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/4/7/pazacht-na-fara-bg-download.jpg)
Пазачът на фара [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-728-3
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пазачът на фара [bg]». Краткое содержание книги:
– Виждам човек, който ме гледа, сякаш съм осмото чудо на света. Който е толкова любящ, че би направил всичко за мен. Виждам човек, който помогна на внучето ми да се появи на този свят. Който се отзовава, когато има нужда от него, и който би дал живота си за едно малко момче, убедено, че дядо Бертил е най-добрият на света. Виждам човек, който има повече предразсъдъци от всеки друг, когото съм срещала, но който винаги е готов да промени мнението си, ако реалността го опровергае. И виждам човек, който има своите недостатъци, а може би и твърде високо мнение за себе си, но който страда, защото знае, че е направил голяма глупост.
Тя хвана ръката му я стисна.
– Независимо от всичко, ти си човекът, до когото искам да се будя всяка сутрин. Ти си толкова съвършен за мен, колкото е възможно.
Яденето на печката започна да прекипява, но Рита не му обърна внимание. Мелберг усети как напрежението започва да го отпуска, отстъпвайки мястото си за още едно ново усещане. Бертил Мелберг изпитваше дълбока благодарност.
Желанието не си отиваше. Чудеше се дали някога ще се освободи от натрапчивия копнеж по нещо, което знаеше, че никога повече няма да докосне. Ани се завъртя в леглото. Беше ранна вечер и още не бе настъпило време за лягане, но Сам пак спеше, затова тя опита да почете малко. Но за половин час прелисти само една страница и дори не помнеше коя книга държи в ръка.
На Фредрик не му харесваше, че тя чете. Смяташе четенето за загуба на време и щом я свареше забила нос в някоя книга, изтръгваше я от ръцете й и я мяташе в другия край на стаята. Ани разбираше какъв всъщност е проблемът. Фредрик не обичаше да се чувства глупав и необразован. Не беше прочел и една книга през живота си и не понасяше мисълта, че тя знае повече от него и има достъп до други светове. Все пак се предполагаше, че той е умният и обиграният. Тя просто трябваше да бъде сладка и да си мълчи, да не задава въпроси и да не изказва мнение. Веднъж, когато бяха поканили гости у дома, Ани направи грешката да се включи в дискусията на мъжете за външната политика на САЩ. На всичкото отгоре мнението й изглеждаше информирано и обмислено, а Фредрик не можеше да изтърпи такова нещо. Запази добро поведение, докато си тръгнат гостите. След това я накара да си плати скъпо. По онова време беше бременна в третия месец.
Беше й отнел толкова много неща, не само четенето. Бавно, но сигурно бе узурпирал мислите й, тялото й, себеуважението й. Не можеше да му позволи да вземе и Сам. Той бе животът й и без него Ани беше нищо.
Остави книгата върху одеялото и се обърна на една страна, с лице към стената. Почти веднага усети, че някой сяда на ръба на леглото и слага ръка на рамото й. Усмихна се и затвори очи. Някой затананика приспивна песен. Гласът беше красив, но тих и шептящ. Чу се детски смях. На пода, в краката на майка си, си играеше момченце. И то като Ани слушаше песента. Искаше й се да може да остане с тях завинаги. Тук двамата със Сам бяха в безопасност. Ръката на рамото й бе мека и вдъхваше сигурност. Гласът продължаваше да пее и Ани искаше да се обърне и да погледне детето. Но вместо това усети как клепачите й натежават. Последното, което видя на границата между съня и действителността, бе кръвта по ръцете си.
– Да не би Ерлинг да те е пуснал доброволно?
Андерш я целуна по бузата, щом тя влезе през вратата.
– Има криза в офиса – каза Вивиан и пое с благодарност чашата вино, която Андерш й подаде. – Освен това знае, че има много работа преди откриването.
– Да се захванем ли първо с нея? – попита Андерш и седна до кухненската маса, която беше покрита с хартия.
– Понякога всичко това ми се струва толкова безсмислено – каза Вивиан, сядайки срещу брат си.
– Но знаеш защо го правим.
– Знам – каза тя и се загледа в чашата.
Погледът на Андерш се насочи към безименния й пръст.
– Какво е това?
– Ерлинг ми предложи.
Вивиан вдигна чашата и отпи стабилна глътка.
– Нима?
– Да – отвърна тя.
Какво друго можеше да каже?
– Получихме ли отговори на поканите? – попита Андерш.
Разбра, че трябва да смени темата, и се протегна към купчината листове. Взе дълъг списък с имена, състоящ се от няколко страници, прихванати с телбод.
– Да, крайният срок беше петък.