Пазачът на фара [bg]

Ернст дръпна каишката и Мелберг се забърза, за да излязат на чист въздух. Прогони образа на Гунар, проснат на студена болнична маса в очакване на аутопсията. Опита да отпрати и образа на съпругата, която всъщност вече беше вдовица. Хедстрьом каза, че изглеждала абсолютно апатична и дори не издала звук, когато чули изстрела откъм мазето. Патрик и Йоста се втурнали надолу, а когато се качили обратно, тя не била помръднала от мястото си. Откарали я в болницата за преглед, но нещо в погледа й подсказало на Хедстрьом, че Сигне никога повече няма да води нормален живот. Самият Мелберг беше виждал такива хора на няколко пъти през годините. Уж живееха, дишаха и се движеха, но вътрешно бяха напълно празни.

Мелберг си пое дълбоко въздух, преди да отвори вратата на апартамента. Беше на път да получи пристъп на паника. Искаше му се да може да се отърве от напрежението в гърдите и всичко да бъде както преди. Не искаше да мисли за това какво е направил и какво не. Никога не бе умеел да застава лице в лице с последствията от постъпките си, нито се бе тревожил особено, когато нещо се обърка. Досега.

– Ехо?

Изведнъж отчаяно закопня да чуе гласа на Рита и да усети спокойствието, което тя излъчва и което винаги го караше да се чувства толкова добре.

– Здравей, скъпи, в кухнята съм!

Мелберг свали каишката на Ернст, изрита обувките от краката си и тръгна след кучето, което се втурна към кухнята, махайки с опашка. Сеньорита, кучето на Рита, посрещна Ернст с не по-малък ентусиазъм и двамата щастливо се подушиха.

– Храната ще е готова след час – каза Рита с гръб към него.

От печката миришеше на вкусно. Бертил си проправи път покрай кучетата, които сякаш вечно гледаха да заемат възможно най-много пространство, и прегърна Рита. Закръгленото й тяло бе топло и познато и той го притисна силно до себе си.

– Леле, това пък какво беше? – засмя се Рита и се обърна, за да може да го прегърне.

Бертил затвори очи и осъзна какъв късметлия е и колко рядко се замисля за това. Жената в ръцете му беше всичко, за което бе мечтал. Не разбираше как изобщо е могъл да си мисли, че ергенският живот е най-хубавото нещо на света.

– Какво става всъщност? – попита тя и се отдръпна назад, за да може да го огледа. – Кажи ми, какво е станало?

Той седна до масата и изстреля всичко. Не смееше да я погледне.

– Бертил – каза Рита и приклекна до него. – Това не е било много разумно от твоя страна.

По някакъв странен начин беше хубаво, че не се опитваше да го баламосва с утешителни, но празни фрази. Имаше право. Не беше много разумно да се обръща към медиите. Но не би могъл да си представи, че нещата ще се развият така.

– Какво виждаш в мен? – попита той накрая.

Погледна право в нея, сякаш искаше не само да чуе, но и да види отговора й. Не беше свикнал да се гледа през очите на другите. Винаги бе правил всичко възможно, за да избегне това, но сега нямаше избор. А и не желаеше да продължава така. Искаше да стане по-добър човек, по-добър мъж, заради Рита. Тя го погледна в очите и дълго време стоя неподвижна. После го погали по бузата.