Смъртта на светлината [bg]

Забави и увисна във въздуха. Намръщи се. Беше летял по курса, по който бе помислил, че ще бяга Джаан. Не беше видял нищо. Вероятно предположението му беше съвсем погрешно. Възможно беше Вайкъри да бяга пред ловците в съвсем друга посока. Но Дърк не мислеше така. По-вероятно беше да е преминал над тях, невиждащ и невидян, в мрака на нощта.

Пое обратно, като този път летеше срещу вятъра, и усети студените призрачни пръсти на Ламия-Байлис на бузите си. Надяваше се на светло задачата му да е по-лесна.

Адското око се издигна и с него — едно по едно Троянските слънца. Тънки валма сиво-бели облаци плъзнаха по пустото небе, белите утринни мъгли пълзяха в подножията на дърветата. Горите под него от черни станаха жълтокафяви: удушвачи навсякъде, сплетени като лениви любовници, червената светлина блестеше смътно по восъчно лъскавите им клони. Дърк се издигна и хоризонтът му се разшири. Видя реки, блясъка на слънце над вода. И обрасли със зеленина езера, без никакъв блясък, тъмни и покрити с плаваща зеленикава кора. И снеговалеж, или нещо, което приличаше на навалял сняг, докато не се озова над него и не видя, че е мръсно бяла плесен, загърнала джунглата.

Видя разломна линия, камениста резка, минаваща през горите от север на юг, права все едно бе начертана с линеал. И кални низини, черни и кафяви, и вмирисани, от двете страни на широка бавно течаща река. Канара от разяден сив камък, която се издигна неочаквано от леса, удушвачи плъзнали нагоре от подножието ѝ, и удушвачи, наклонени под безумни ъгли от върха ѝ, но нищо по самата вертикална скална фасада освен няколко петна лишей и трупа на някаква голяма птица, мъртва в гнездото ѝ.

Не видя и следа от Джаан Вайкъри, нито от ловците, който го преследваха.

Към късния предобед мускулите му се бяха схванали от умора, ръката му отново бе започнала да пулсира и надеждата му угасваше. Дивата горска пустош продължаваше безкрайно, километър след километър, огромен жълт килим, в който той търсеше зрънце. Обърна отново към Крайн Ламия, убеден, че е подминал търсената цел. Започна да лети на зигзаг, в широки дъги вместо по права линия, и все търсеше, търсеше. Беше капнал. Към обед реши да лети в кръгове над най-вероятната зона в опит да я покрие цялата.

И тогава чу крясъка на банши.

Този път и я видя. Летеше ниско над дърветата, далече под него. Изглеждаше невероятно бавна и спокойна. Черното триъгълно тяло сякаш едва се движеше — крилата почти не помръдваха и съществото сякаш се носеше на вятъра на Даркдаун.

Когато поискаше да обърне, улавяше насрещно течение и завиваше в широк кръг, преди да се спусне отново. Дърк, след като не можа да измисли какво по-добро да направи, подкара след нея.