Смъртта на светлината [bg]

Точките нараснаха и добиха очертания. Нисък плещест мъж в жълто-кафяво се бореше с течението, за да прегази до другия бряг. Друг мъж на брега, с шест грамадни хрътки.

Мъжът във водата се отказа и тръгна да се връща. Носеше пушка и беше много широкоплещест и нисък. Бледо лице, яки ръце и крака… Саанел Лартейн, дебелият тейн на Лоримаар. А Лоримаар беше на брега и държеше глутницата. Никой от двамата не погледна нагоре. Дърк забави, за да остане на разстояние.

Саанел се измъкна от водата. Явно реката не можеше да се мине тук.

Двамата ловци тръгнаха надолу по течението, движеха се тромаво между бурените, камъните и удушвачите по брега.

Дърк не ги проследи. Знаеше какво правят. Винаги можеше да ги намери по-късно, ако се наложеше. Но къде бяха останалите? Росеф и неговият тейн? А Гарс Янацек? Обърна се и полетя нагоре, чувстваше се вече малко по-уверен. Ако ловната група се беше разкъсала, щеше да е по-лесно да се справи с тях.

Полетя ниско и бързо, водата кипеше на два метра под краката му, очите му обхождаха бреговете за друга група, опитваща се да прехвърли реката.

На два километра североизточно от бързеите — реката тук беше тясна и буйна — видя Янацек. Стоеше на брега и очевидно се колебаеше.

Като че ли беше сам. Дърк му извика. Янацек погледна нагоре стъписано и след това махна.

Дърк се спусна до него. Беше лошо кацане. Скалната издатина, на която стоеше Янацек, беше покрита с хлъзгав зелен мъх, долницата на небесния скутер се плъзна по него и Дърк едва не полетя с главата надолу във водата. Янацек го хвана за ръката и го задържа. Дърк изключи гравитационната решетка и каза:

— Благодаря. Не изглежда много лесно да се плува тук.

— Точно това си мислех и аз — отвърна Янацек. Изглеждаше изтощен. Лицето и дрехите му бяха мръсни, червената му брада бе прогизнала от пот. Дълъг кичур коса висеше над челото му. — Опитвах се да реша дали да рискувам с такова течение, или да губя време, като продължа нагоре, със смътната надежда, че ще намеря по-безопасно място за брод. — Вяла усмивка пробяга по лицето му. — Но ти си решил този проблем с играчката на Гуен. Къде…?

— Пир — каза Дърк и започна да му разказва за бягството си до разбитата въздушна кола.

— Жив си — прекъсна го Айрънджейд. — Мога да мина без досадните подробности, т’Лариен. Много неща се случиха от вчерашното утро. Видя ли Брайт?

— Лоримаар и неговият тейн са надолу по течението — каза Дърк.

— Знам. Прехвърлиха ли се?

— Не, още не.

— Добре. Джаан вече е много близо, може би на половин час пред нас. Не бива да стигнат първи до него.

— Очите му обходиха отсрещния бряг на реката и той въздъхна. — Взе ли другия скутер, или трябва да взема твоя?

Дърк остави пушката си на скалата и започна да смъква раницата си.

— Взех го. Къде е Росеф? Какво става?

— Джаан бягаше великолепно — каза Янацек. — Никой не можеше да очаква, че ще покрие толкова много терен толкова бързо. Брайт не вярваха всъщност. И той не само е бягал. Поставил е капани. — Забърса падналата си коса с опакото на ръката си. — Снощи беше спрял на лагер. Беше доста пред нас. Намерихме пепелта от огъня му. Росеф стъпи в една скрита яма и наниза стъпалото си на заострен кол. — Янацек се усмихна. — Върна се, неговият тейн му помага. Та казваш, че Пир и Арис са мъртви?