Смъртта на светлината [bg]

Янацек се изправи и затупа силно с крак по хлъзгавата скала, за да натика стъпалото си по-здраво в ботуша.

— Трябва ли да уточнявам, че избрал да се бие единично? Щеше да е доста по-различен дуел, ако срещу него се беше изправил и Бретан Брайт. Лоримаар, макар и ранен, се справил доста лесно със стареца. Било каре на смъртта и саби. Чел получил много рани, твърде много, изглежда. Росеф мисли, че в момента издъхва в Лартейн. Бретан Брайт е с него.

Янацек разгъна небесния скутер.

— Разбра ли нещо за Руарк? — попита Дърк.

Каваларът сви рамене.

— Всичко е както подозирахме. Руарк се свързал с Лоримаар висш-Брайт чрез видеоекран — никой, изглежда, не знае къде е кимдисът в момента — и предложил да разкрие къде се крие Джаан, ако Лоримаар го обяви за свой корариел и така му даде закрила. Това Лоримаар направил с охота. Джаан имаше късмет, че беше с въздушната кола, когато дойдоха. Просто се измъкна и побягна. Подгониха го и накрая Раймаар го настигнал точно зад планините, но той също беше старец и съвсем не толкова добър летец като Джаан Вайкъри. — В гласа на Янацек имаше нотка на самодоволна гордост, като на родител, хвалещ се с детето си. — Раймаар паднал във въздушен двубой, но колата на Джаан също била повредена, тъй че той се принудил да кацне и да побегне. Висшеобвързаните на Лартейн загубили време в опит да помогнат на Раймаар. — Махна нетърпеливо с ръка.

— Ти защо се отдели от Лоримаар? — попита Дърк.

— Защо мислиш? Джаан вече е близо. Трябва пръв да стигна до него, преди тях. Саанел настоя, че преброждането ще е по-лесно надолу по течението, а аз рискувах да не се съглася. Лоримаар вече е твърде уморен, за да заподозре. Мисли само за убийството. Изгарянето още го пари, т’Лариен! Мисля, че вижда как Джаан Вайкъри лежи плувнал в кръв пред него, и забравя кого преследва. Тъй че се отделих от тях и тръгнах нагоре, и известно време се боях, че съм направил грешка. Преброждането е по-лесно надолу, нали?

Дърк кимна отново.

Янацек се ухили.

— Значи идването ти наистина е късмет.

— Ще ти трябва повече от късмет, за да намериш Джаан — предупреди Дърк. — Брайт вероятно вече са прехвърлили реката, а и имат хрътки.

— Това не ме притеснява много — отвърна Янацек. — Джаан вече тича в права посока, а и знам нещо, което Лоримаар не знае. Знам накъде тича. Към една пещера, т’Лариен! Моят тейн обича пещерите. Когато бяхме момчета в Айрънджейд, често ме взимаше да проучваме под земята. Водеше ме в повече изоставени мини, отколкото съм искал изобщо да видя, и няколко пъти ходихме под старите градове, в обитаваните от демони руини. — Усмихна се. — Взривени крепости също така, почернели огнища в древни висши войни и все още гъмжащи от неспокойни призраци. Джаан Вай къри познаваше всички тези места. Водеше ме през тях и ми разказваше истории, безкрайно, приказки за Арин висш-Жар-камък и Джеймис-Лайън Таал, и за канибалите на Дълбоките Въглени обиталища. Беше чудесен разказвач. Можеше да накара онези стари герои да оживеят отново, и ужасите също.