Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Юмористическая фантастика » Републиката на крадците [bg]
Републиката на крадците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Републиката на крадците [bg]

Электронная книга - «Републиката на крадците [bg]». Краткое содержание книги:

„Книга с висока скорост, толкова забавна, че не можеш да я оставиш… Локи и приятелите му са сред най-занимателните герои в жанра фентъзи“. Пъблишърс Уийкли
„В „Република на крадците“ има колоритно действие, валят остроумия, пълно е с изобретателни кроежи, точно както любителите на тази поредица са свикнали да очакват“. Уайърд
„Фентъзи свят, уникален сред себеподобните си… Ако търсите забележителна нова поредица фентъзи, не бива да пропускате тези книги. Казано с една дума, тези книги са СТРАХОТНИ!“ Сан Франсиско Ривю
1 ... 108 109 110 111 112 113 114 115 116 ... 291
Перейти на страницу:

В следващия половин час се развихри буря от проби, подмени, опити, мерене веднъж, а после — втори път, предложения, контрапредложения и сестрински препирни, докато постепенно не смъкнаха моряшките дрехи от Локи и Джийн и двамата не се превърнаха в доста добро подобие на джентълмени. Копринените ризи с кремав цвят им бяха малко големи, елеците и бричовете с известна припряност бяха отпускани или стеснявани. Дългото палто на Локи висеше прекалено свободно, а палтото на Джийн го стягаше на гърдите. Въпреки всичко беше постигнат изумителен ефект, поне от глезените нагоре. Вече можеха да влязат в някоя счетоводна къща, без да предизвикат охраната да се хване за оръжието.

Щом приключиха с мигновеното преобразяване, трите жени си записаха какъв ще е целият гардероб: палта за вечер, жакети за сутрин, официални и неофициални жилетки, пет-шест модела бричове, кадифени сака, копринени ризи по тялото и всякакви украшения.

— Вие казахте, че възнамерявате преди всичко да се забавлявате — каза третата сестра на Локи, — затова предполагам, че ще имате нужда от по-голямо разнообразие от сака, отколкото приятеля си мастер Калас.

— Точно така — потвърди Джийн, като размахваше ръце и се радваше на възстановеното положение да бъде елегантен дори палтото му да е тясно. — При това аз пазя облеклото си, така че и по-малко дрехи ще ми свършат работа. Обърнете по-голямо внимание на приятеля ми.

— Както желаете — каза третата сестра, която внимателно, но здраво придърпа левия маншет на Джийн. Вниманието ѝ бе привлечено от дълъг увиснал конец. С грациозен замах тя извади ножицата и светкавично отряза конеца. — Ето. Готово. Според мен тогава като начало ще ушием седем палта за мастер Лазари и четири — за вас.

— Ще ги пратим в странноприемницата веднага щом ги приготвим — каза първата дъщеря, която правеше сметки на нова плоча. Числата нямаха нищо общо с мерките на Локи и Джийн. Тя даде плочата на Никорос и когато той леко кимна, си пролича колко е доволна.

— Чудесно — каза Локи. — Само че още не знаем къде ще отседнем.

— Но партия Дълбоки корени го знае — каза Никорос с лек поклон. — Сега ние ще се грижим за вас, господа. Нищо няма да ви липсва. Мога ли да ви помоля да дойдете малко по-нататък по уличката? С тези боси крака няма да можете нито да обядвате, нито да вечеряте.

4.

Следващите два часа от сутринта преминаха, както предрече Никорос, в ходене нагоре-надолу по улиците на Исас Салвиеро в търсене на ботуши, обувки, накити и всичко до последната подробност, което да създаде впечатлението, че Локи и Джийн са хора с висока цена. Няколко от магазините още не бяха отворили за купувачи, но големите връзки на Никорос и кесията му отключваха всяка врата.

Когато списъкът с неотложно необходимите неща намаля, Локи все повече и повече започна да се взира в уличките, прозорците и покривите наоколо.

„Положението е много очевидно“ — сигнализира той. „Заплахите са дяволски сериозни“ — беше отговорът.

Без да може да се удържи, независимо от личния си опит, според който едно от най-малко интелигентните неща, които човек може да направи, когато се бои, че го шпионират, е да протяга врат във всички посоки и да показва подозренията си, Джийн стори тъкмо това. И когато каретата с потракване се понесе към счетоводната къща на Тиволи, той крадешком поглеждаше през прозореца.

Сабета. Богове на земята, той не можеше да си представи по-обезпокоителен враг. Не само че двамата с Локи бяха пристигнали в град, където присъствието им беше очаквано, но и Сабета знаеше как точно работят. И обратното беше вярно в някаква степен, но въпреки всичко Локи имаше чувството, че току-що са се включили в надбягване, което известно време се е провеждало без тяхно участие.

— Мислиш ли, че ще ни удари отрано? — попита Джийн.

— Тя и в момента, докато говорим, ни удря — промърмори Локи. — Просто още не знаем къде.

— Господа — каза Никорос, зает на всеки завой да крепи куп пакети на седалката до себе си, за да не паднат на пода, — какво ви безпокои?

— Нашата опозиция — каза Локи. — Хората на Черен ирис. Да сте чували за някаква жена, за нова жена, пристигнала тук неотдавна?

— За червенокосата ли питаш? Тя важна ли е? — поиска да разбере Никорос.

— Тя… — Локи реши да премълчи каквото се готвеше да каже. — Тя е нашият проблем. На никого не казвай, че сме питали, но бъдете нащрек.

— Още не сме разбрали откъде е — каза Никорос. — Не е от Картейн.

— Не, не е — потвърди Локи. — Имаш ли представа къде се намира?

1 ... 108 109 110 111 112 113 114 115 116 ... 291
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)