Детето на нощта [bg]

Избраният да командва Закрилниците разпрати мислените си заповеди и скоро войската на Ксетеск нахлу в Арлън.

Дарик спря, обърнат към своите кавалеристи. Не забравя­ше, че всичко казано ще стигне и до ушите на Селик. Какво да се прави... Войниците чакаха мълчаливо, конете им стояха спо­койно. Граф Арлън несъмнено щеше да се появи тук скоро, но не от него се боеше Дарик. Не се бе издал пред Незнайния, чии­то думи го накараха да се замисли. Кимна на Айзак.

- Генералът ще говори! - провикна се заместникът му.

Стана още по-тихо. Дарик зърна Селик, който пак се облег­на на релинга, за да слуша.

- С изненада, разочарование и отвращение потвърждавам, че строените зад мен дордоверци изцяло подкрепят Черните криле, превзели кораба. - Дарик помълча, докато отшуми ти­хата гълчава сред конниците. - Както ви е известно, нашият Съвет даде съгласието си да подпомогне Съвета на Дордовер в усилията им да приберат детето на сигурно място. Очевидно е обаче, че те са променили намеренията си - виждаме, че дордо- верците охотно са се съгласили майката на това дете, която съ­що е от Дордовер, да попадне в ръцете на Черните криле. Така че те не искат от нас да овладеем на свой ред кораба, всъщност ни възлагат задачата да го охраняваме заедно с онези, в чиято власт е сега.

Дарик млъкна отново, но този път не се чу нито звук. Айзак сигурно се бе досетил какво ще последва. За мнозина от кава­леристите обаче думите му бяха като удар с ковашки чук.

- В този случай не мога да говоря от ваше име, защото реше­нието опира до собствената съвест на всеки. Знаете какво се случ­ва в Балея - стихиите ни съсипват, подклаждани от магия. Без­спорно е, че това трябва да спре, но се оказва, че имаме разногла­сия за подхода. Сега сте изправени пред войска на Дордовер. Фор- мално погледнато - наши съюзници. Закрилниците идват насам, а Ксетеск има свои замисли, на които ние - също формално - се противопоставяме. Пак ви казвам: опрете се на своята нравстве­ност и съвест, помислете за семействата си и всичко друго, което е важно за вас, преди да решите. Лично аз не мога да одобря, ни­то да изтърпя стореното от отрепките, които са на онзи кораб. Затова се отказвам от командването и от генералското си звание, както отказвам и да подкрепям занапред действията на Съветите, оглавяващи Листерн и Дордовер. Тази постъпка ме превръ­ща в изменник. Ако някой от вас сметне за нужно да ме арестува веднага, дори няма да възразя. Ако не - поемам по свой път. Айзак, командването сега се пада на теб.