![Парижка вендета [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/2/parizhka-vendeta-bg-download.jpg)
Парижка вендета [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692268
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
Сега трябваше да открие Малоун, Стефани и Ашби и да довърши нещата. Парижкият клуб вече не беше част от уравнението. Също като тази жена, която го гледаше с дълбока омраза.
— Пуснете ръката ми! — процеди през стиснати зъби той.
Тя не се подчини и той се освободи сам, с рязко извиване на цялото тяло.
— Стойте далеч от мен!
— Кой сте вие, че да ми заповядвате?
— Изпълнете заповедта, ако искате да останете жива. Изпречите ли се на пътя ми, ще ви застрелям!
След тези думи той се обърна и си тръгна.
Ашби забеляза колата до тротоара, в която го чакаше Каролайн. Булевардът беше задръстен от автомобили, хората бяха излезли на платното и сочеха към небето. Обля го вълна на безпокойство. Трябваше час по-скоро да се махне оттук. Самолетът не беше ударил Айфеловата кула. Но най-лошото беше, че Елиза Ларок вече бе разбрала плана му да ги избие всичките. Нямаше как да бъде другояче.
Какво се беше случило? Нима Лайън го беше измамил? Той надлежно беше превел първата част от безумно високия му хонорар. Южноафриканецът положително беше проверил сметката си преди началото на операцията. Защо тогава не беше изпълнил задачата? Високият стълб дим, който продължаваше да се извива в небето на изток, беше доказателство, че операцията е била стартирана. Освен това втората част от хонорара все още не беше платена. Три пъти по-висока от обичайното. Огромен куп пари.
Той влезе в колата. Зад волана се беше настанил мистър Гилдхол, а Каролайн седеше на обичайното си място отзад.
— Видя ли онзи самолет, който мина само на няколко метра от кулата? — попита тя.
— Да — кимна Ашби, доволен, че няма нужда от допълнителни обяснения.
— Свърши ли си работата?
— Засега — отвърна той и едва сега забеляза широката усмивка, която грееше на лицето й. — Какво има?
— Успях да дешифрирам кодираното послание на Наполеон.
59
Малоун лежеше на тревата, която зимата бе превърнала в кафяво сено, и наблюдаваше приземяването на хеликоптера. Вратата на кабината се отвори и Стефани скочи на земята, следвана от втория пилот. Той се освободи от въжетата и бавно се изправи. Бе забелязал тревогата в очите й.
— Кажи на французите, че сме квит.
Тя се усмихна.
— Всъщност кажи им, че ми дължат услуга.
Вторият пилот започна да събира парашута.
— Лайън се перчеше по най-нахален начин — продължи той. — Още в Лондон ни подхвърли онези кулички сувенири и дори не си направи труда да скрие гадните си жълти очи. Направи всичко възможно, за да се конфронтира с мен. Но при всички случаи ситуацията беше печеливша за него. Ако спрем самолета, лепва всичко на Ашби. Ако не го спрем, клиентът е доволен. Мисля, че му е било все едно какво ще се случи… — Замълча за момент, после добави: — Но ние трябва да открием Ашби.
— Имаме друг, по-сериозен проблем — промълви Стефани. — Когато прелетяхме над кулата, успях да зърна Хенрик.
— Със сигурност ме е видял в кабината на чесната — въздъхна Малоун.
— И аз си помислих същото.
Вторият пилот размаха ръце, за да привлече вниманието на Стефани, и посочи радиостанцията й. Тя се отдалечи на няколко крачки, каза нещо в микрофона и се върна.
— Имаме пробив — каза тя и посочи хеликоптера. — Успели са да засекат сигналите, изпращани към онези самолети от наземна локация.
Изпълнявайки инструкциите на Стефани да се пази от разкриване, Сам напусна горната част на кулата в мига, в който хората от охраната отключиха вратите. Стигна на първата площадка далеч преди членовете на Парижкия клуб да се спуснат долу и да влязат в залата. Така стана свидетел на конфронтацията между Хенрик и Елиза Ларок. Не чуваше какво си говорят, но ясно усети напрежението между тях, особено когато възрастният датчанин рязко се дръпна от нея. Стефани не се обаждаше, а и той не виждаше начин отново да се вмъкне в залата. Затова реши, че е време да изчезва.
Някой беше направил почти успешен опит да разбие онзи самолет в Айфеловата кула. Присъствието на хеликоптера във въздуха беше доказателство, че военните са били в течение на плановете му.
Трябваше да се свърже със Стефани.
Разхлаби вратовръзката и разкопча яката на ризата си. Цивилните му дрехи бяха в полицейския участък под южния пилон, където двамата с Меган се бяха преоблекли. Спря се в средата на първата площадка и отправи поглед надолу. Дълга опашка от хора чакаха отварянето на кулата. Ако самолетът се бе блъснал в кулата, със сигурност щеше да има стотици, а може би хиляди жертви. Учуди се, че властите не бяха прибягнали до евакуация. Всъщност хаосът на върха на кулата изобщо не беше стигнал дотук. Долу цареше спокойствие, сякаш нищо не се беше случило. Инстинктивно усети, че Стефани Нел има пръст при вземането на това решение. Отдалечи се от парапета и започна да се спуска по металните стъпала. Хенрик Торвалдсен не се виждаше никъде. И по-добре, помисли си Сам. Никак не му се искаше да се сблъска с него, поне не тук.