Смъртта на царете [bg]

Юлий дълго не обръщаше внимание на нищо освен на красивата жена в ръцете си. Накрая я пусна и отстъпи назад, но задържа ръката й, сякаш не искаше да я остави да му се изплъзне.

— Прекрасна си, съпруго моя — каза той. — Научих, че имаме дъщеря.

Корнелия раздразнено сви устни.

— Исках аз да ти го кажа. Клавдия, донеси я — извика тя и дойката влезе достатъчно бързо, за да стане ясно, че е стояла зад вратата и е чакала да свършат с приветствията.

Малкото момиченце гледаше с интерес, докато Клавдия го носеше към родителите му. Очите на детето имаха същия мек кафяв цвят като на майката, но косата беше тъмна като на Юлий. Той се усмихна и детето му върна усмивката — на бузите му се образуваха трапчинки.

— Вече е почти на две годинки и тероризира цялата къща. И говори, когато се отпусне пред хората — гордо каза Корнелия и взе детето от ръцете на бавачката.

Юлий прегърна двете и леко ги притисна.

— Често, в най-лошите си моменти, си мечтаех как ще те видя. Дори не знаех, че си бременна, когато заминах — каза той, след като я пусна. — Дъщеря ни ходи ли вече?

Клавдия и Корнелия кимнаха и се усмихнаха една на друга — как може дете на две години да не ходи? Корнелия остави момиченцето на пода и тримата го загледаха как тича из стаята и оглежда всичко.

— Нарекох я Юлия, на тебе. Не бях сигурна дали ще се върнеш и… — Очите на Корнелия се напълниха със сълзи и Юлий отново я притисна силно към себе си.

— Е, върнах се и вече съм тук.

— Известно време нещата бяха… трудни. Тубрук трябваше да продаде част от земите, за да плати откупа.

Тя се поколеба, преди да му каже всичко. Сула беше мъртъв, слава на всичките богове. Само щеше да нарани Юлий, ако му разкажеше какво беше изтърпяла от него. Щеше да предупреди Тубрук да не казва нищо.

— Тубрук е продал земи? — попита изненадано Юлий. — Надявах се… не, няма значение. Ще си ги върна. Искам да чуя всичко, което се е случило в града, откакто заминах, но това ще почака — първо ще си взема една хубава баня и ще се преоблека. Дойдохме направо от брега, без да влизаме в града. — Вдигна ръка, за да погали косата й, и тя леко потрепна от допира. — Имам изненада за тебе — каза той и извика хората си.

Корнелия чакаше търпеливо с Клавдия и дъщеря си, докато войниците на Юлий внасяха разни торби и ги струпваха в центъра на залата. Съпругът й все още беше същият извор на енергия, какъвто го помнеше. Викна на слугите да покажат на мъжете къде са избите и заповяда да изнесат толкова вино, колкото войниците поискат. Други слуги получиха най-различни заповеди и къщата оживя. Накрая той затвори вратата и даде знак на Корнелия да се приближи към кожените торби. Двете с Клавдия неволно ахнаха, когато видяха бляскавите златни монети, след като той развърза връзките. Юлий се засмя от удоволствие и им показа още и още чували, пълни със слитъци или сребърни и златни монети.

— Целият откуп и още четири пъти по толкова — каза той весело и почна да връзва торбите. — Ще си откупим земите.