Смъртта на царете [bg]

— Богове! Първородните, нали?

Брут кимна. Очите му блестяха.

— Да. Получих командването, макар че засега сме доста малко.

— Колко малко?

— Липсват ни около четири хиляди войници, но работя по въпроса.

Юлий подсвирна, после каза:

— Имаме много да си говорим. Тубрук знае ли, че съм се върнал?

Брут кимна към белите стени на имението. Тубрук вдигна ръка в поздрав от върха на стената. Кабера му махна въодушевено.

— Знае — отвърна Брут и се усмихна криво.

— Ще трябва да намеря казарми в града за войниците ми — каза Юлий. — Могат да разпънат палатки в имението, докато се погрижа за някои неща, но им трябват постоянни квартири, както и място за упражнения.

— Знам къде е мястото и има човек, който да ги обучава — отговори Брут. — Рений се върна с мене.

— Ще имам нужда от двама ви — отговори Юлий; вече планираше бъдещето.

Брут се усмихна. Усещаше лекота в гърдите си, докато гледаше стария си приятел. Видя нови белези по лицето му — придаваха му по-суров вид, отколкото си го спомняше, но пак си беше същият. Импулсивно протегна ръка и Юлий я стисна здраво: изпитваше същите чувства.

— Жена ми добре ли е? — попита Юлий и се вгледа в лицето на стария си приятел.

— Тя е тук, заедно с дъщеря ти.

— Имам дъщеря?! — Усмивката на Юлий се простря върху цялото му лице и му придаде малко глупав вид. — Какво чакаме още? Дъщеря!.. Ела!

Бързо заповяда да направят лагер край стените и тръгна. Брут поведе своите двадесет души след него. Мислеше трескаво. Имаше да разкаже на Юлий толкова много неща. За убийството на Сула и на дъщерята на Помпей, за сенатските клюки, които чуваше от майка си. Юлий трябваше да се запознае със Сервилия! Сега, след като се бе върнал, светът сякаш отново се беше изправил стабилно на крака и Брут усети как грижите му се оттеглят. Щом старият му приятел се беше върнал, за да му помогне, той щеше да възвърне старата сила на Първородните — щеше да започне с хората, които Юлий беше довел със себе си. В негово присъствие проблемите изглеждаха лесноразрешими и той най-добре от всички би разбрал защо „легионът на предателя“ трябва да бъде възстановен.

Брут се засмя на Тубрук, който го гледаше със странно развеселено изражение.

— Добри очи като за човек на твоя възраст.

— Войникът винаги обръща внимание на подробностите, като например кой е командирът — отвърна весело Тубрук.

Брут се отърси от смущението си.

— Къде хукна Юлий?

— При жена си и дъщеря си, момче. Дай му малко време да постои при тях.

Брут се намръщи.

— Разбира се. Ще заведа хората си в градските казарми и ще останем там през нощта. Кажи му къде съм.

— Не исках да кажа… няма нужда да си тръгваш, момче — бързо каза Тубрук.

Брут поклати глава.

— Не. Ти си прав. Сега е време той да е със семейството си. Утре ще се видим.

Обърна се сковано и нареди на войниците си да се строят в колона и да излязат от портата.