![Достатъчно време за любов [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/9/dostatchno-vreme-za-lyubov-bg-download.jpg)
Достатъчно време за любов [bg]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #24
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Квазар
- ISBN: 954-8826-33-X
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
Вратата им беше отворена — вратата към спалнята им, там, където по-рано живееше Джо, преди да обединим каютите им в един общ апартамент. Та вратата беше отворена, а те бяха в леглото. Не бяха постъпвали така никога по-рано.
Скоро ми станаха ясни причините за постъпката им. И двамата се измъкнаха от завивките и зашляпаха с босите си крака към мен; искаха да се присъединя към забавленията им. Желаеха да ми се отблагодарят… За празника по-рано през деня, задето съм ги купил и за всичко останало. Дали идеята беше негова? Или нейна? Или и на двамата? Изобщо не се опитах да си го изяснявам; просто им благодарих и им казах, че съм разнебитен, едва се държа на краката си, целият съм в пот и единственото, което искам, е да се добера до сапуна и до горещата вода, а после да спя дванайсет часа. Казах им, че и за тях ще е добре да си поспят повечко, а корабното разписание ще съставим, след като си отпочинем.
Позволих им да ме изкъпят и заспах, докато ме масажираха. Това не нарушаваше дисциплината; бях ги понаучил на някои неща за масажа и Джо имаше много меко и уверено докосване. По време на бременността той масажираше всяка нощ Лита, въпреки дългите часове работа в оня ресторант.
Обаче, Минерва, ако не бях толкова скапан, може би щях да наруша правилото си относно зависимите от мен жени.
(Пропуснато.)
… Всеки запис, всяка книга, която успях да намеря в Торхейм, за да си освежа познанията по гинекология и акушерство; купих и инструменти и оборудване, за които по-рано съм предполагал, че няма да са нужни на борда на кораба. Седях си в каютата, докато овладях цялото ново за мен изкуство и станах същия изкусен селски лекар, какъвто бях някога на Ормузд.
Наблюдавах пациентката си, следях диетата й, карах я да прави упражнения, преглеждах редовно корема й. Бях забранил излишната за момента фамилиарност.
Докторът по медицина Лафайет Хюбърт, наричан още капитан Аарон Шефилд, Старейшината и така нататък, ужасно се безпокоеше за единствената си пациентка. Обаче не позволяваше на нея и на съпруга й да забележат това. Не стоеше със скръстени ръце, а планираше действията си при всяка извънредна ситуация, известна на акушерската практика от онова време. Техниката и инструментите, които бе придобил на Валхала, бяха идентични на впечатляващото оборудване на храма Фриг в Торхейм, където не бяха рядкост и петдесет раждания дневно.
Разглеждайки купчината инструменти, които бе качил на борда, той се усмихваше, припомняйки си селския доктор на Ормузд, който израждаше повечето от децата с голи ръце, докато майките седяха на коленете на съпрузите си. Мъжете държаха краката им и се опитваха да ги разтворят по-широко, за да може старият доктор Хюбърт да приклекне и да подхване бебето.
Така си беше, но сега беше доволен, че има цялата тази апаратура — дори и да не се наложеше да я използва. Искаше просто да му е под ръка, ако нещата тръгнеха не както трябва.
Едно от нещата, които купи от Торхейм, щеше да използва със сигурност, дори и да не възникнеше извънредна ситуация: последния подобрен модел стол за раждане — с ръкохватки и облегалки за лактите, бедрата, стъпалата и гърба, които се преместват свободно по три оси и около тях. Това чудо на техниката, което можеше да се използва и като гинекологичен стол, позволяваше майката да се разположи — или да бъде разположена — така, че в необходимия момент родилният канал да е разположен вертикално и възможно най-широко разтворен.
Доктор Хюбърт-Шефилд го разположи в кабинета си, провери многобройните му настройки, после му хвърли още един поглед и се намръщи. Хубаво нещо, беше платил доста пари, без да се поколебае. Но в този стол нямаше никаква любов; напомняше за безчувствена гилотина.
Ръцете и коленете на съпруга не бяха толкова удобни, но капитанът смяташе, че двамата родители трябва да преминават заедно през това изпитание. Ръцете на мъжа поддържат и успокояват жената; когато има тази физическа и емоционална подкрепа, родилката може да се съсредоточи изцяло върху функциите на тялото си.