Произход на политическия ред [bg]

Мамелюкската институция е създадена в края на кюрдската Аюбидска династия, управлявала кратко време Египет и Сирия в края на XII и началото на XIII в., чийто най–известен потомък е Салах ад–Дин, известен на Запад като Саладин. Аюбидите използват турски роби войници във войните срещу кръстоносците в Палестина и Сирия, но последният султан ал–Салих Аюб е този, който създава корпуса „Бахрия", кръстен на крепост на остров в река Нил, където е седалището му. Според наличните сведения той се обръща за помощ към турците поради ненадеждността на неговите кюрдски войници. Корпусът се състои от 800–1000 кавалеристи роби, предимно кипчаци[78] от турски произход. Турски племена като куманите започват да играят все по–голяма роля в Близкия изток поради агресивността на друга мощна група пасторални номади, монголите, които ги изтласкват от техните традиционни племенни територии в Централна Азия.

Корпусът „Бахрия" доказва своите бойни умения още в самото начало. Френският крал Луи IX предприема седмия кръстоносен поход и достига Египет през 1249 г. На следващата година води сражения и е победен от корпуса „Бахрия", предвождан от кумански турчин на име Байбарс, който на младини е заловен от монголите, продаден като роб в Сирия и назначен за предводител на новата мамелюкска войска. Кръстоносците са прогонени от Египет, а Луи е откупен срещу сума, равна на годишния национален продукт на Франция.

Байбарс и корпусът „Бахрия" спечелват далеч по–важна победа над монголската армия в битката при Айн Джалут в Палестина през 1260 г. До този момент обединените от Чингис хан преди смъртта му през 1227 г. монголски племена са завоювали огромна част от Евразия. Те опустошават династията Дзин, управлявала северната една трета част от Китай през 30–те години на XIII в., завладяват империята Хорезъм в Централна Азия, както и различни кралства в Азербайджан, Грузия и Армения през същото десетилетие; нападат и окупират голяма част от Русия, плячкосвайки Киев през 1240 г.; и навлизат в Източна и Централна Европа през 40–те. Там са спрени не толкова от силата на християнските армии, а тъй като великият хан Угедей (син на Чингис хан) умира и монголският главнокомандващ се оттегля, за да участва в консултациите по наследяването. През 1255 г. хан Хулагу, внук на Чингис хан, получава заповед от своя брат, великия хан Мунке, да завладее Близкия изток. Той завладява Иран, където основава династията Илханат, и потегля към Сирия с намерението след това да покори и Египет. През 1258 г. Багдад е окупиран и напълно опустошен, а последният халиф на абасидите е екзекутиран.