Кодът на Атлантида [bg]

— Но не достатъчно добре, за да стане постоянно?

— Не. — Лурдс поклати глава. — Не ставам за семейство. Твърде много обичам работата си.

Диоп кимна.

— Разбирам. И при мен се случи нещо подобно. Ожених се и се опитвах да дам всичко от себе си, но често се случваше да се разкъсвам между семейството и работата. Накрая жена ми ме остави заради друг, който беше по-склонен да се задържа у дома.

— Много жалко.

— Аз пък си мисля, че е за добро. И двамата сме по-щастливи от това. Сега имам три прекрасни дъщери и седем внуци, които мога да посетя, ако почувствам нужда от семейство. Мисля, че ме разбират повече, отколкото майка им.

Маймуни скачаха от дърво на дърво. Една антилопа замръзна край пътя с трептящи уши и побягна уплашено, когато джипът изрева край нея. Малко по-нататък шофьорът рязко зави, за да не блъсне един слон, който излезе на черния път към все по-рядко населения район.

— Човекът, при когото отиваме — продължи Диоп. — Оба на Иле-Ифе…

— Адебайо — каза Лурдс.

— Да — кимна Диоп. — Добра памет имате. Както и да е, този човек е много обсебен от старите обичаи. Сравнително късно е заел сегашния си пост, но винаги е бил пазител на барабана.

— Значи барабанът не е част от поста му?

— Не. Той се предава в рода му от поколения.

— От колко поколения?

Диоп сви рамене.

— Ако питате него, от самата поява на йоруба.

— Значи от стотици години. — Вълнение обзе Лурдс. Знаеше, че Галардо е по петите им, но не го бяха виждали, откакто напуснаха Ил дьо Гори и той се почувства обнадежден. — Вярвате ли му?

— Отначало — не особено, но след като ми показахте снимките на звънеца и цимбала — много повече. Не съм специалист, но ми се струва, че знаците върху барабана са сходни с останалите.

Лурдс се размърда нетърпеливо на мястото си. По-голямата част от вчерашния ден бяха прекарали на път, отначало със самолет, а след това с джипа. Нощната среща с Лесли беше отпускаща, но той бе погълнат от любопитство. Днес нетърпението му се засилваше още повече.

— Говорите ли йоруба, Томас?

— Сносно — отвърна Лурдс. — Преподавателката ми беше йоруба и работехме с техни артефакти.

— Това е добре. Адебайо говори малко английски и повече арабски, както се налага на мнозина от района, за да вършат работата си, но разговорът може да се окаже мъчително бавен. Освен това ще го впечатлите повече, ако говорите на неговия език.

— Колко още остава?

— Не много. Не отиваме в самия град. Адебайо живее в малко селце северно от Иле-Ифе. Пътува до града при нужда, когато трябва да се чуе гласът му. Но нека това не ви заблуждава. Той е образован човек.