Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
Тя стегна нокти около краката му и го понесе със себе си.
Зераку умираше. Ириди го виждаше и усещаше. Тя знаеше, че същността на етерния дракон не е безкрайна и след толкова много изтезания не му беше останала много. Зераку със сигурност очакваше наближаващия си край, но изобщо не се опитваше да го избегне. Не от гордост или просто защото Даргонакс трябваше да бъде спрян. Етерният дракон, както Ириди беше усетила по-рано, се надяваше по някакъв начин да спаси останалите… да спаси нея.
„Но не мога да го позволя! Няма да позволя да се жертва за мен или за някого другиго!“ — отчаяно си мислеше дренаята. Затова тя се промъкна покрай джуджетата и рапторите, които очевидно се бяха насочили към хребета, носещ името на последните, и се отправи към място, откъдето можеше да наблюдава борещите се дракони. Ириди не беше сигурна дали планът й ще проработи, но беше убедена, че щом Даргонакс може да се храни със силите на жезъла, Зераку също ще може.
Тя призова жезъла и насочи големия му кристал към етерния дракон. Жрицата си припомни всичките практики за вътрешна концентрация, нищо не трябваше да я разсейва. Фокусът й трябваше да бъде върху този момент и да попречи на Зераку да жертва живота си за нея. Взряна в кристала, тя насочи силата на дара от наару към огромния звяр… и се замоли.
Зераку почувства мощен прилив на енергия. Отначало бе учуден, но после разбра. Той позна източника й и разбра какво костваше това на дренаята. Тя бе готова да му даде частица от себе си и това изпълни Зераку с нещо, което не беше преживявал досега… гордост не само от това, което е, но и от това, в което се е превърнал.
Етерните дракони нямаха истинско минало, нито наследство, което да следват. Той бе научил, че те произхождат от деформираните яйца на същия черен орляк, към който принадлежеше и Даргонакс. Единствената разлика между тях сега беше, че Зераку вече отхвърляше връзката си с него. На него не му бе писано да е зъл, той сам определяше съдбата си, пък била тя живот или смърт.
Етерният дракон ярко заблестя и призова магията си. Нова и по-мощна светкавична буря връхлетя Поглъщача, който отстъпи изненадан. Зераку се изсмя… и се спусна към него. Двамата титани прелитаха над горящата планина като двойка мършояди, борещи се за труповете на бойното поле. Даргонакс се стрелна нагоре към етерния дракон, но двамата отново преминаха един през друг.
Ириди усети, че Зераку все още не е достатъчно силен, за да надвие създанието на Синестра. Дренаята приседна на едно коляно, за да запази силите си, и в същото време принуди жезъла да отдаде още от себе си… и от нея. Щом новият прилив на енергия изпълни Зераку, той се обърна към нея:
„Стига толкова! Тръгвай! Това е моята битка!“
Но Даргонакс, поглеждайки надолу към жрицата, изрева към етерния дракон:
— Не се тревожи за малката си любимка! Много скоро тя и силата й ще се превърнат във вкусна храна…
Ириди знаеше, че повечето дракони са особено интелигентни, но Даргонакс беше станал твърде умен за краткото си съществуване. Всичко в сумрачния дракон беше повече, отколкото се смяташе за възможно. Синестра бе подсилила както физическия, така и умствения му растеж отвъд нормалното. Колко ли смъртоносен щеше да стане Даргонакс след година?
Страхът от тази мисъл я окуражи още повече. Жрицата се взря навътре в себе си и потърси онази малка частица, която при повечето смъртни същества винаги се дърпаше назад. Но заради Зераку Ириди нямаше повече да й го позволи. Затова тя му даде и нея. Използвайки жезъла си, тя му отдаде всичко, което беше.
Зераку отново се изпълни. По-страховит от всякога, етерният дракон размаха криле и заедно с магията си завихри мощен вятър, който отблъсна Даргонакс. Сумрачният дракон премина в безтелесна форма, но крилете на Зераку все пак успяха да го засегнат. В този вятър бяха мощните енергии на жезъла… и на Ириди. На едно от крилата на Даргонакс проблесна искра. Втора се появи на десния му крак и трета върху тялото му. И всеки път сумрачният дракон надаваше рев.
Проработи! Въпреки че Ириди бе смъртоносно изтощена, сърцето й радостно подскочи. Само секунди бяха нужни Зераку да довърши Даргонакс.
Но тогава от огнената планина изригна черно сияние. Дренаята очакваше да удари етерния дракон, но то се насочи към Даргонакс. Да, сумрачният дракон изрева не от болка, а по-скоро от удоволствие.
— Дааа! — извика той, за да го чуят всички. — Още! Искам още…
И преди сепнатият Зераку да успее да помръдне, Даргонакс се стрелна напред и сграбчи крилете му с ноктите си, които блестяха като оникс. Макар че Зераку беше безтелесен, сумрачният дракон изведнъж успя с лекота да го притисне. Етерният дракон се опита да се освободи, но чудовищният му враг го държеше много здраво.