Буденброкови. Упадъкът на едно семейство
- Автор: Манн Томас
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Димитър Стоевски
- Жанр: Зарубежная классическая проза
Электронная книга - «Буденброкови. Упадъкът на едно семейство». Краткое содержание книги:
Както винаги, когато бяха в Травемюнде, консул Буденброк и Тони навестиха старите Шварцкопфови на „Предната редица“.
— Добър ден, мадам Грюнлих! — каза влекачният командир и от радост заговори на долнонемско наречие. — Спомняте ли си още за нас? Ужасно отдавна беше, но беше дяволски хубаво време... А нашият Мортен отдавна е доктор в Бреслау и е завъртял голяма клиентела, хлапакът му с хлапак...
После госпожа Шварцкопф се разшета, свари кафе и както в миналото седнаха да закусят на верандата — само че сега всички бяха с по цели десет години по-стари; Мортен и малката Мета, която беше се омъжила за кмета на Хафкруг, бяха далеко оттук, командирът беше съвсем побелял, доста оглушал и вече пенсионер, косата на жена му също се сивееше вече под обичайната мрежа, мадам Грюнлих не беше вече гъска и познаваше живота, което обаче не я възпря да изяде много мед на пита, понеже каза:
— Това е чист природен продукт, човек поне знае какво поглъща!
В началото на август обаче Буденброкови, както и повечето други семейства, се зърнаха в града и после настъпи великият миг, когато почти по едно и също време на „Менгщрасе“ пристигнаха пастор Тибуртиус от Русия и Арнолдсенови от Холандия; щяха да гостуват продължително.
Много хубава беше сцената, когато консулът заведе за пръв път своята годеница в стаята с пейзажите при майка си, която я посрещна с разперени ръце и наклонена настрана глава. Герда, която пристъпяше с непринудена и горда грация по светлия килим, имаше висока, разкошна снага.. Тази двадесет и седем годишна девойка разкриваше някаква елегантна, странна, пленителна и загадъчна хубост: имаше тежки тъмночервени коси, приближени кестеняви очи, обкръжени от леки синкави сенки, широки блестящи зъби, които се показваха при усмивка, правилен, доста голям нос и дивно, изящно изваяна уста. Лицето й беше матовобяло и донякъде надменно, но въпреки това тя го наведе, когато консулшата с кротка сърдечност хвана главата й с двете си ръце и целуна снежнобялото й чело, по което не се виждаше никаво петънце.
— Да, сега ти казвам добре дошла в нашия дом и семейството ни, мила, хубава, благословена дъще — каза тя. — Ти ще го ощастливиш... Та не виждам ли вече как го ощастливяваш?!
И притегли с дясната си ръка Томас, за да целуне и него.
Никога — освен може би през годините на дядото — в голямата къща, гдето леко се настаниха всички гости, не е било по-весело и по-задушевно. Само пастор Тибуртиус от скромност си избра стая в задната сграда, до билярдната зала; останалите: господин Арнолдсен — пъргав, духовит мъж към края на петдесетте, с посивяла, заострена брада и радушен размах във всяко движение, по-голямата му дъщеря — дама с болнав вид, неговият зет — елегантен бонвиван, който започна да обикаля града и да посещава клуба с Кристиан, и Герда се разпределиха по излишните стаи в приземния етаж, до колонната зала и на първия етаж...
Антония Грюнлих беше доволна, повече от доволна, че тъкмо сега Зиверт Тибуртиус беше единственият духовник в родителския дом. Годежът на почитания дълбоко от нея брат, фактът, че неговата избраница беше именно нейната приятелка Герда, блестящата партия, която озаряваше с ново сияние семейното име и фирмата, зестрата от 300 000 марки, за която тя беше чула да се мълви, мисълта, какво ще кажат сега градът, другите семейства, а особено Хагенщрьомови... всичко това допринесе тя да изпадне в състояние на непрекъсната възхита. Най-малко три пъти на час прегръщаше пламенно бъдещата си снаха.
— О, Герда! — извика тя веднъж. — Обичам те, знаеш ли, винаги съм те обичала! Зная, че ти не можеш да ме понасяш, че винаги си ме мразила, но...
— Моля ти се, Тони! — отвърна госпожица Арнолдсен.— Откъде-накъде да те мразя? Смея ли да попитам какво лошо собствено си ми сторила?
Обаче по някакви причини, вероятно единствено от чрезмерна радост и обикновена словоохотливост, Тони упорито продължаваше да твърди, че Герда я мразела, но че тя самата от своя страна — и очите й се напълниха със сълзи — отплащала на тая омраза с любов. После дръпна Томас настрана и му каза:
— Хубаво направи, Том! О, господи, много хубаво направи! Защо не беше жив татко да види това... Знаеш ли, иде ми да ревна! Да, сега някои грешки ще бъдат поправени... дори историята с оная особа, чието име не бих желала да произнеса...
После й хрумна да дръпне Герда в една празна стая и да й разкаже със страшни подробности целия си брак с Бендикс Грюнлих. Тя бъбреше също така по цели часове с нея за пансионерските години, за разговорите вечер на лягане, за Армгарда фон Шилинг от Мекленбург и Ева Еверс от Мюнхен... Към Зиверт Тибуртиус и годежа му с Клара се отнасяше с почти пълна немара, но и те не й обръщаха никакво внимание. Двамата обикновено седяха тихо ръка в ръка и приказваха кротко и сериозно за хубавото си бъдеще.