За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Ако съпоставим два пасажа от Плутарх, ще видим как недоуменията по този въпрос ще изчезнат. Царският закон давал на мъжа право на изгонване в един от трите случая, за които говорихме. «И той е изисквал — казва Плутарх, — ако някой изпъди жена си по някоя друга причина, едната половина от имуществото си да даде на нея, а другата да посвети на Церера.» Следователно правото на изгонване е можело да бъде упражнено по каквато и да е причина, стига да се е платяла тази цена. Никой не е правел това до идването на Карвилий Руга, «който — както също така казва Плутарх — изпъжда жена си заради безплодието й двеста и тридесет години след Ромул», т. е. той я е изпъдил седемдесет и една години преди закона на дванадесетте таблици, които разширили правото на изгонване и умножили причините за това.
Авторите, които цитирах, казват, че Карвилий Руга е обичал своята жена; но заради нейното безплодие цензорите са го задължили да я изостави с клетва, за да може да даде деца на републиката; и че това го направило омразен на народа. Но трябва да се познава духът на римския народ, за да се открие истинската причина за неговата ненавист към Карвилий. Карвилий изпада в немилост не затова, че изпъжда жена си — от такива неща народът не се е възмущавал, — а затова, че е дал клетва пред цензорите да изостави жена си заради безплодието й, та да даде деца на републиката. В това народът е виждал един хомот, в който цензорите са го впрягали. По-нататък аз ще разкажа колко народът е ненавиждал подобни разпоредби. Но откъде може да дойде едно такова противоречие между Плутарх и другите автори? Ето откъде: Плутарх изследва един факт, а останалите разказват приказки за него.
КНИГА СЕДЕМНАДЕСЕТА
КАК ЗАКОНИТЕ ЗА ПОЛИТИЧЕСКОТО РОБСТВО ЗАВИСЯТ ОТ ХАРАКТЕРА НА КЛИМАТА
Глава I
За политическото робство
Политическото робство, както ще бъде показано, зависи от характера на климата не по-малко от гражданското и домашното.
Глава II
Разлика между народите по отношение на смелостта
Ние вече казахме, че голямата горещина отслабя силата и бодростта на хората; и че студеният климат придава на тялото и духа известна сила, която прави хората способни на продължителни, трудни, велики и дръзновени дела. Това може да се забележи не само при сравнение на един народ с друг, но и при сравнение на различни области в една и съща страна. Хората от Северен Китай са по-мъжествени от хората от Южен Китай; хората от Южна Корея отстъпват в това отношение на хората от Северна Корея.
Следователно не трябва да се учудваме, че малодушието на хората от топлите страни почти ги е превърнало в роби, докато мъжеството на хората от Севера им е запазило свободата. Това е следствие, произтичащо от естествени причини.
Същото се оказва вярно и за Америка; деспотическите държави на Мексико и Перу са били близо до екватора, а почти всички свободни малки народи са се намирали и още се намират близо до полюсите.
Глава III
За климата на Азия
В съобщенията на пътешественици се казва, че «Северът на Азия — оня обширен континент, който се простира от четиридесетия или приблизително четиридесетия градус до полюса и от границите на Московското княжество до Великия океан, лежи в много студен климат; че тази огромна област е пресечена от запад на изток с планинска верига, която оставя на север Сибир, а на юг — великата Татария; че климатът на Сибир е толкова суров, че земята с изключение на няколко участъка не може да се обработва; че макар русите да са се заселили по цялото течение на Иртиш, те не обработват земята там; че в този край растат само някои нискостеблени ели и храсти; че местното население е разделено на няколко малки и разпокъсани племена, каквито се срещат и в Канада; че причината за този студ се състои, от една страна, в планинския характер на местността, а, от друга, в това, че планините, снижавайки се от юг към север, позволяват на вятъра да духа от север навсякъде, без да среща препятствия; този вятър, направил веднъж необитаема Нова земя, прави непригоден за земеделие и Сибир; докато в Европа, обратно, планините на Норвегия и Лапландия са чудесни прегради, прикриващи северните страни от този вятър; че поради това в Стокхолм, който се намира на петдесет и деветия градус географска ширина, почвата дава плодове, зърно, растения; и че около Або, който лежи на шестдесет и първия градус, както и в местата на шестдесет и третия и шестдесет и четвъртия градус има сребърни мини и земята е достатъчно плодородна».