За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава XIV
За управлението на дома в Ориента
В Ориента жените така често биват сменявани, че те не могат да ръководят домакинската рабста; ето защо с това биват натоварени евнусите; дават им всички ключове и те се разпореждат във всички домакински дела. «В Персия — казва г. Шарден — на жените дават дрехи като на децата.» По такъв начин онази грижа, която им е така свойствена, която навсякъде другаде е тяхна първа грижа, не ги засяга.
Глава XV
За развода и изгонването
Между развода и изгонването съществува такава разлика, че разводът става по взаимно съгласие поради взаимно несъответствие, докато изгонването става по волята и в интерес на една от страните независимо от волята и интереса на другата страна.
Понякога изгонването е така необходимо за жените и е съпроводено с толкова трудности, че законът, който дава това право на мъжете, а го отказва на жените, се оказва много несправедлив. Мъжът е господар на дома; той има хиляди начини да държи под власт и да кара жените да изпълняват своя дълг; така че правото на изгонване, намирайки се в негови ръце, изглежда като един нов начин на злоупотреба с властта. Докато от страна на жената това може да бъде отговор само на една печална необходимост. За нея винаги е голямо нещастие да бъде принудена да търпи втори мъж, след като е загубила толкова от очарованието си в първия брак. Едно от предимствата на чара от младостта на жените е, че споменът за миналите наслаждения кара мъжа да се отнася благосклонно към жената по време на старостта.
Затова е необходимо едно общо правило, според което във всички страни, където законът дава право на мъжа на изгонване, да се предоставя същото право и на жената. Нещо повече — в климатите, където жените живеят при домашно робство, законът трябва, струва ми се, да даде на жените право на изгонване, а на мъжете — само право на развод.
Когато жената се намира в харем, мъжът не може да се възползува от правото на изгонване поради несъответствие на характерите; ако няма съгласие, то е по причина на мъжа.
Изгонване по причина на безплодие от страна на жената може да има място само в случай на еднобрачие; защото при многобрачие това не може да има никакво значение за мъжа.
Законът на Малдивите позволява отново да се вземе изпъдената жена, а законът на Мексико забранява това под страх от смъртно наказание. Мексиканският закон е по-разумен от малдивския; в същото време, когато дава развод, той не забравя за вечността на брака, докато законът на Малдивите се отнася с еднакво пренебрежение и към брака, и към изгонването.
Законът на Мексико позволява само развод. Това е все пак основание да не се позволява на хората, които доброволно са се разделили, да се съберат отново. Изгонването изглежда да е следствие от избухването на някаква страст; докато разводът — на обмислено решение.
Разводът е обикновено много полезен в политическо отношение; а колкото до гражданското му значение, той може да се окаже полезен и за мъжа, и за жената, но не винаги е благоприятен за децата.
Глава XVI
За изгонването и развода у римляните
Ромул е позволил на мъжа да изпъжда жена си, ако тя е извършила прелюбодеяние, приготвила е отрова или е подправила ключовете. Но той не е дал на жената право на изгонване. Плутарх нарича тоя закон много суров.
Тъй като атинският закон е предоставял това право и на жената, и на мъжа и тъй като римските жени са получили такова право още в най-древни времена независимо от закона на Ромул, ясно е, че тази институция е една от онези, които римските посланици са донесли от Атина и са включили в закона на дванадесетте таблици.
Цицерон казва, че причините за изгонването произтичат от закона на дванадесетте таблици. Не можем следователно да се съмняваме, че този закон е умножил броя на причините за разтрогване на брака, установен от Ромул.
Правото на развод е било също така разпореждане или поне следствие от закона на дванадесетте таблици. Защото, щом като жената или мъжът са придобили всеки поотделно правото на изгонване, те с по-голямо основание са имали право да се разделят по взаимно съгласие и по взаимно желание.
Законът не е изисквал представянето на причини за развод. По самата същност на нещата такива причини са необходими при изгонването, но не и при развод; защото там, където причините, по които бракът може да се разтрогне, се определят според закона, взаимното несъответствие е най-убедителната от всички причини.
Дионисий Халикарнаски, Валерий Максим и Авел Гелий съобщават един факт, който ми изглежда неправдоподобен. Те казват, че макар в Рим да е било разрешено изгонването на жената, съществувал е такъв голям респект към предзнаменованието, че в продължение на двеста и петдесет години, до идването на Карвилий Руга, никой не е изпъдил жена си заради това, че е безплодна. Но за да се разбере колко невероятно е пък, че в целия свят никой, на когото е било дадено това право, не се е възползувал от него, е необходимо да се познава достатъчно природата на човешкия ум. Кориолан, заминавайки в изгнание, посъветвал жена си да се ожени за друг мъж, по-щастлив от него. Ние току-що видяхме, че законът на дванадесетте таблици и нравите на римляните много са разширили закона на Ромул. Но за какво е било това разширение, щом като никой не се е възползувал от правото на изгонване? Освен това, ако гражданите са изпитвали такова уважение към предзнаменованието, защо законодателите на Рим са изпитвали по-малко уважение към предзнаменованията? Нима законът непрекъснато е разяждал нравите?