![Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/5/3/sblsk-na-krale-a-clash-of-kings-bg-download.jpg)
Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]». Краткое содержание книги:
На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение, но все пак отразяват живота на простолюдието в тези размирни времена.
Оттатък тясното море пък има една кралица, която търси начин да се завърне в родината, която никога не е виждала. Денерис е и майка на трите дракона, а са изминали повече от 300 години от смъртта на последния жив дракон. Те растат, а заедно с тях започва да се завръща и магията — загубила голяма част от силите си.
Сянка, родена от „червена светлина“ щъка из света, носейки тайнствена смърт, а пред Кралския чертог ще се изпъне дебела верига, за да попречи на флотата да се спаси от зелените пламъци на адския огън…
Беше съвсем будна, когато чу вика. Далечен отначало, после се усили. Много гласове, които викаха наведнъж. Думите не можеше да различи. Имаше освен това и коне, тропот на копита и човешки крака, крещяха команди. Промъкна се до прозореца и видя тичащи мъже по стените — носеха копия и факли. „Върни се в леглото си — каза си Санса, — това теб не те засяга, пак някаква неприятност в града.“ На кладенците приказваха, че в града напоследък ставали много неприятни неща. Хората се трупали на тълпи, побягнали от войната, и много от тях нямали с какво да преживеят, освен да крадат и да се избиват. „Лягай си.“
Но щом погледна отново, белия рицар го нямаше, мостът над сухия ров беше съвсем празен.
Санса се обърна, без да мисли, и се затича към гардероба. „О, какво правя?“ — запита се, докато се обличаше. „Това е лудост!“ По крепостните стени се виждаха много горящи факли. Дали най-после не бяха дошли Станис и Ренли, за да убият Джофри и да вземат трона на брат си? Ако беше така, стражите щяха да вдигнат подвижния мост и да откъснат Стегата на Мегор от външния замък. Санса се заметна с просто сиво наметало и вдигна ножа, с който обикновено си режеше месото. „Ако е някакъв капан, по-добре да умра, отколкото да позволя отново да ме наранят.“ Ножа скри под наметалото.
Докато се измъкваше в тъмното, край нея притичаха мечоносци в червени плащове. Изчака, докато се скрият, след което притича към непазения от никого мост. В двора мъжете затягаха коланите с мечовете си и ремъците на седлата. Тя зърна близо до конюшните сир Престън с още трима от Кралската гвардия, в светли като луната плащове — помагаха на Джофри да облече доспехите си. Когато видя краля, дъхът й секна. За щастие той не я видя. Викаше да му дадат меча и арбалета.
Шумът затихна, когато навлезе вътре в замъка, без да смее да обърне поглед назад от страх, че Джофри може да я гледа… или още по-лошо, че я преследва. Стъпалата се виеха напред, прошарени от мигащите светлини от тесните прозорци горе. Докато стигне горната площадка, Санса едва дишаше. Затича се по някаква сенчеста колонада, притискайки се в стената за да си поеме дъх. Когато нещо се отърка в крака й, едва не припадна, но се оказа само котка, проскубан черен котарак с наполовина откъснато ухо. Животното изсъска и избяга с един скок.
Докато стигне до горичката на боговете, шумовете бяха заглъхнали и далечният кънтеж на стомана и мъжките викове едва се чуваха. Санса се загърна плътно в наметалото. Ухаеше силно на пръст и влажни листа. „На Лейди тук щеше да й хареса“ — помисли тя. Нещо диво имаше в гората на боговете; дори тук, в сърцето на замъка в сърцето на големия град, човек можеше да усети как боговете го гледат с хиляда невидими очи.
Санса бе предпочитала майчините си богове пред тези на баща си. Обичаше статуите им, картините върху оловно стъкло, аромата на горящия тамян, септоните с техните ярки халати и кристали, вълшебната игра на дъгата над олтарите, инкрустирани с перли и с оникс. Но не можеше да отрече, че и в гората на боговете се таи незрима мощ. Особено нощем. „Помогнете ми — замоли се тя, — пратете ми приятел, истински рицар, който да ме закриля…“
Пристъпваше от дърво до дърво и усещаше грапавата им кора под пръстите си. Листата се отриваха в бузите й. Дали не беше закъсняла? Той нямаше да си тръгне набързо, нали? Нямаше да я остави. А дали изобщо го имаше? Смееше ли да рискува и да го повика? Толкова приглушено и тихо изглеждаше тук…
— Боях се, че няма да дойдеш, дете.
Санса рязко се извърна. От сенките излезе мъж. Едър, дебеловрат, стъпваше тромаво. Носеше тъмносив халат, с дръпната напред качулка, но когато тънкото снопче луна докосна бузата му, тя го позна веднага по петнистата кожа и синкавата паяжина жили под нея.
— Сир Донтос — едва промълви тя с разбито сърце. — Вие ли бяхте?
— Да, милейди. — Когато пристъпи към нея, Санса надуши киселата воня на вино в дъха му. — Аз. — Протегна ръка.