Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
— Не помниш ли, когато каза, че умея да яздя? И че имам лека ръка? — извика почти сърдито Мери. Скоро след като се бе настанила на Кавендиш скуеър, Ръдърфорд й подари темпераментен кафяв жребец и тя беше въодушевена от подаръка — макар че отказа да го приеме и настоя да го смята само за временен дар. Той отстъпи, но я помоли поне да раздвижва редовно временния му дар. Като резултат от това кафявият кон на лейди Блейк стана известна гледка в Хайд парк. Арабела, която не обичаше да язди, много скоро разбра, че костюмите за езда отиваха на Мери много повече от всички друга дрехи, и енергично взе нещата в свои ръце. Мери вече притежаваше повече костюми за езда, отколкото й изглеждаше възможно — повече, отколкото можеше да износи през целия си живот. Тези съмнения обаче принадлежаха към друг свят, който беше част от бледо и безкрайно далечно минало.
— В Белвоар ще те науча — обеща той. — Но при едно условие.
— И какво е то?
— Да признаеш факта, че съм авторитет в карането, и да изпълняваш точно онова, което ти казвам — отговори ухилено той. — Ясно ми е, че ще ти е доста трудно, защото си убедена в принципното си превъзходство, но…
— Това не е вярно — възпротиви се Мередит, която не знаеше дали той си позволява да й се надсмива, или просто се шегува.
— Не си ли убедена? — попита невинно той и вдигна изразителните си черни вежди. — А според мен, Мери Трелоуни, ти си на мнение, че твърде малко хора са в състояние да се справят с живота толкова добре, колкото ти.
— Може би. — Мери задърпа нервно ръкавиците си. — Обаче имам причини да мисля така и за теб. Ти доказа способностите си да се справяш с всички възможни проблеми — дори с мен, при повече от един случай.
Ръдърфорд я погледна изпитателно, но лицето й беше също тъй невинно, както и тонът, затова реши да не задълбочава спора.
— Радваш ли се на посещението в Белвоар, скъпа?
— Мисълта, че Мери Трелоуни ще гостува на херцог и херцогиня Рътланд, е безкрайно забавна — засмя се тя. — Представяш ли си как ще реагират Пейшънс и лейди Колиер?
— Ужасно момиче! — отговори той, но не можа да издържи и се засмя. — Ти изобщо ли нямаш чувства?
— Никакви — отговори весело тя. — Може би външността ми е придобила малко лондонски блясък, но сърцето ми е останало старото. Ще бъде добре да не го забравяш.
— Предупреждение ли е това? — попита той, сериозно.
— Само леко напомняне.
Мъжът изсвири тихо през зъби.
— Защо тогава ме е обзело лошо предчувствие, Мери?
— И аз не мога да си обясня — отговори тя с усмивка на пълна невинност.
17
Мери замина за Белвоар в приповдигнато настроение, изпълнена с радостно очакване. Перспективата да прекара цяла седмица под един покрив с Ръдърфорд беше замайваща. Естествено щяха да бъдат принудени да се съобразяват с правилата на приличието и да се срещат с най-голямата възможна предпазливост, но и двамата имаха опит в двойната игра и дори й се наслаждаваха. Тайни погледи, скрити намеци, интимни докосвания… сърцето й танцуваше. Тази седмица щеше да бъде прелюдията, преди да разиграе играта, която бе замислила, за да убеди Демиън и обществото, че вдовицата Блейк не може да бъде подходяща партия за херцог Кейли. Планът й обещаваше много добър ефект, но и щеше да бъде крайно неприятен за семейство Бюмонт, които бяха в непосредствена близост.
Арабела, която сияеше от радост, че Джордж се бе съгласил да дойде с тях, беше шумна и непрекъснато измисляше нещо ново. Съпругът й я наблюдаваше с умиление. Всъщност той бе придружил жена си само след енергичното настояване на брат й, но като видя искрената радост на Арабела, се разчувства и си обеща по-често да я прави щастлива.
Беше късен следобед, когато каретата мина през желязната порта на парка и всички се зарадваха, когато в края на алеята изникна сивата каменна сграда на двореца Белвоар. Мередит огледа възхитено голямата, украсена с флагове входна зала. В огромната камина беше запален буен огън, който посрещаше гостите с приятната си топлина.
— Арабела, Джордж, колко мило! О, лейди Блейк, радвам се, че приехте поканата ни! — Херцогиня Рътланд стана да ги посрещне. Пред огъня стояха група мъже с кални ботуши и измачкани дрехи — очевидно току-що се бяха върнали от лов. — Сигурно сте уморени от пътуването! Елате да се постоплите на огъня, а после ще ви отведат по стаите ви, за да си отпочинете преди вечерята. — Бъбрейки весело, тя ги поведе към камината, за да ги представи на другите.
— Мистър Деверо, не очаквах да ви видя тук. — Мери се усмихна и поздрави с любезна непринуденост. Когато преди два дни я посети на Кавендиш скуеър, Деверо не спомена нищо за посещение в Белвоар, макар че тя го осведоми за плановете си. Сега той я дари със загадъчна усмивка и се наведе да й целуне ръка.