Като цвят по течението

— Щастлив съм да ви служа, мадам — весело отвърна той, като удари токове и кимна отсечено вместо поклон.

Погледът на възрастната жена се стрелна към Роксана, която в този момент събираше таксата от поредните посетители.

— Виждам и колко покруса има в очите на онова бедно създание, дето тъй силно те иска.

Гейдж въздъхна.

— Не мога цял живот да отбягвам Роксана, Мери Маргарет.

— Така е, пък и аз не смятам, че вършиш нещо нередно. Имаш толкова право да си тук, колкото и Роксана.

Без да отвърне нищо, Гейдж потърси с поглед Шимейн. Тя танцуваше въодушевено в ритъма на контраданса6, водена от младия си кавалер, и изглеждаше щастлива, сякаш напълно бе забравила страховете и притесненията си. Той забеляза, че неколцина от присъстващите в салона ергени я съзерцават с интерес, но възнамеряваше да се добере до нея преди който и да било от тях да успее да му попречи.

— Май в ума ти е само твоята прислужница — подметна усмихнато Мери Маргарет.

Гейдж я погледна изпод вежди, но кафявите му очи искряха развеселено.

— Да, с нетърпение очаквам своя ред. Това ли искаш да чуеш, жено?

Тя кимна, доволна от промяната, която беше настъпила у него. Вместо мрачен и напрегнат, както по времето, когато Роксана работеше при него, сега той изглеждаше спокоен и щастлив.

— Да, поне на първо време и това стига.

Щом контрадансът свърши, Шимейн съзря Гейдж да се приближава към нея през тълпата. Погледите им се срещнаха с мълчаливо, топло разбирателство, но когато той я улови за ръката и я поведе към подиума за танци, сърцето й запърха нервно и тя не успя да успокои пулса му, колкото и да си повтаряше, че това е само един обикновен мъж.

При първите звуци на танца двойките се подредиха една до друга. Шимейн зае своето място в редицата от жени, обърнати към своите партньори, и направи дълбок реверанс, на който Гейдж отвърна с поклон. После първата двойка започна да танцува между двете редици, докато всички останали пляскаха с ръце. Последва я втора, после трета. Скоро дойде и редът на Гейдж и Шимейн и в този миг всичките и фантазии станаха реалност. Докато я водеше под плавните звуци на танца, красивият й кавалер не сваляше очи от нея и като че ли не забелязваше нищо друго.

— Всички ни гледат — прошепна Шимейн. Наистина, голяма част от присъстващите се бяха скупчили около подиума, за да задоволят любопитството си, включително и Роксана, която най-безцеремонно беше зарязала задълженията си на входа, за да се присъедини към зяпачите.

— Има защо — промълви Гейдж, като се наведе към ухото й. — Ти си най-красивата жена на това празненство.

— Те гледат и двама ни — поправи го тя. — Смятате ли, че очакват да извършим нещо скандално?

— Може би трябва да им доставим това удоволствие — предложи той с усмивка. После замълча, обмисляйки възможните варианти, и накрая кимна. — Една целувка ще свърши работа.

— О, сър, не бихте посмял!

Тихият му смях бе придружен от дяволито припламване на опасни искрици в погледа.