Дете на порока

Това изказване определено не можеше да я накара да изпита истинска радост, но Сирина все пак се усмихна, разбрала усилията, които беше положил да формулира онова, което искаше да каже, колкото и неясно да беше то.

— Предполагам, че не искаш да се жениш.

Той бързо вдигна поглед, изумен и шокиран.

— За бога, не. Та аз съм само на двадесет и две години.

— В такъв случай трябва да проявим разум — каза тя унило. — Не искаш да се жениш. А аз не искам да съм ти любовница — това е нещо толкова преходно в живота — изтъкна Сирина, сякаш той не го беше забелязал. Изглежда компромис не можеше да се постигне при толкова различни схващания, мислеше си тя. Колкото й да го обичаше, също така обичаше и себе си. — Е, благодаря, че дойде при мен — продължи тя с разтреперан от съжаление глас, — но не виждам разумно разрешение.

Трудно му беше да мисли, понеже отдавна не беше спал, но не искаше да я пусне да си иде, а знаеше, че не може да я принуди да остане за дълго. Освен това тя не излизаше от съзнанието му от месеци, което сигурно значеше нещо, реши той с мъжката си логика.

— Ами ако — Бо замълча, а шокиращата мисъл за миг парализира езика му, — ами ако се оженим? — предпазливо започна той, навлязъл в един непознат свят, а думите звучаха като чужди и неразбираеми в ушите му. — Невил и Харпър се ожениха и това не промени много живота им — изтъкна той сякаш на себе си като убедителен аргумент.

— Не искам такъв брак — каза тя със съзнанието, че трябва да храни повече надежди, а не просто да приеме.

Очите му бяха полузатворени, когато вдигна поглед към нея.

— Много трудно е да ти се угоди.

— Направо ще ми се скъса сърцето, ако видя, че ме напускаш заради друга жена, или ако дочуя за това на чай.

— Другите съпруги го преживяват. — Беше спал със стотици такива.

— Аз не искам да го преживея.

— Господи — прошепна той, разтревожен от мисълта да й бъде верен. Невъзможно му се струваше. — Не знам как да бъда верен — каза той. — Не мога.

— Разбирам. — Тя наистина разбираше. Беше твърде млад, богат син на богат херцог и можеше да се стреми към много по-добра партия — малко по-късно, когато щеше да има време да се замисли по-дълбоко над това, без да влага толкова чувства.

Още от самото начало го беше разбрала. Знаеше, че той никога нямаше да бъде неин.

Това, което обаче не разбираше, беше силната воля на Бо Сен Жюл — непредсказуема, понякога деспотична, не се спираше пред нищо. И когато той изведнъж стана от стола сякаш с поразяваща сила, заменила летаргията му, Сирина се изправи очи в очи с непоклатимата му воля.

— А сега… — тихо каза той, застанал застрашително над нея, от което тя отстъпи крачка назад, закопняла за това, за което копнееше и той, загубила интерес в спокойствието — ти може би разбираш, каквото и да означава това, но твоето разбиране не решава проблема ми. Дойдох тук, всъщност прекосих цяла Италия на кон, за да те изчукам, и — продължи той, като я принуди да отстъпи още една крачка с глас, превърнал се почти в шепот — наистина възнамерявам да го направя.