Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
— Тази вечер и днес ще остана с теб — започна да се пазари тя. — После ме пусни да си ида.
— Съжалявам.
Той я сложи на селската маса. Когато Сирина отвори уста да заговори, нежно докосна устните й с пръст.
— Този въпрос не подлежи на разискване. Ако подлежеше, аз нямаше да съм тук. Нека поговорим утре или след два дни. Може би тогава ще ми е минало.
— Значи изобщо нямам избор?
— Нещо такова — прошепна той и прокара длани по вътрешната част на бедрата й, после леко разтвори краката й. — Кажи ми колко го мразиш. — Той покриваше с ръка мястото между краката й, а пръстите му влизаха навътре в нея. Погледна я и продължи: — Кажи ми, че това за теб е ужасно, че не пулсираш по пръстите ми, че не можеш да свършиш, че в леглото изобщо не си пасваме.
— А когато ме напуснеш? Тогава какво? — Тя беше беззащитна от желание, направо се ужасяваше.
— Никой няма да напуска никого. Предложих ти да правиш това, което сметнеш за необходимо. Предлагам ти целия Лондон. — Той я галеше с ръце, упражняваше чувствен натиск и тя усещаше как го приема, а сетивата й бяха съсредоточени върху нейните егоистични желания.
Свикнал да възбужда жени, той леко закачи един стол с крак и го придърпа, после седна и вдигна краката й на раменете си.
— Можеш всичко да си поискаш — прошепна той, докато я нагласяваше на подходящ ъгъл и леко я накара да се разкрачи с пръст. — Ще ти дам каквото поискаш — продължи той, после се наведе и направи влажна пътечка с език между краката й.
Внезапният прилив на удоволствие я накара да извика, преди да може отново да си поеме дъх или да започне да обсъжда колко срамни са страстите й, езикът му се стрелна в нея, а звуците, които издаваше, бяха знак за несъмнена капитулация.
Бо не правеше компромиси с ласките си, стараеше се от все сърце да й достави удоволствие, бавно и нежно галеше с език клитора и вулвата й, докато тя не застена от желание, с пръсти опипваше набъбналата й плът, преминаваше през хлъзгавия проход, докато тя не се загърчи под допира на ръцете и устните му. Цялата се беше навлажнила от копнеж — перлените капчици течност покриваха гениталиите й, стичаха се по езика му, а от време на време падаха по покривката на масата в знак на неутолимо желание.
— Смяташ ли, че си готова за мен? — излишно я попита той, после стана от стола и се разположи между краката й, като леко крепеше бедрата й с ръце.
Със затворени очи тя се вкопчи за ръба на масата с извит гръб, готова да го посрещне.
— Отвори си очите — тихо й нареди той, — за да можеш да виждаш как те чукам.
Тя леко и бавно повдигна клепачи.
— Гледам — прошепна Сирина. — Така по-добре ли е?
— Заради мен е — усмихна се той. — А сега се отвори.
За част от секундата тя се поколеба, а после плъзна ръце надолу и открехна блестящите си розови гънки.
— Помоли ме — нежно я подкани той.
— Моля ви, лорд Рошфор — каза тя без всякакво колебание й с прям поглед. — Имам нужда от вас.
— Само от мен! — не можа да се сдържи той. Беше прекалено апетитна, за да й се позволи да е свободна.
— Само и единствено от вас — прошепна тя, достигнала до върха на егоизма и забравата в пламтящата си страст, където бариерите вече не бяха от значение.
— Аз ще се погрижа за теб. — Погледът му изглеждаше странно сериозен, а в гласа му вече не се четеше недоволство. — Макар че не мога да ти предложа сърца и цветя.
— Нямам нужда от това.
— Благодаря ти — каза той за нещо съвсем друго. А после я целуна — лека целувка, първоначално нежна, а после съвсем груба.
Тя го насочи към медената си топлина, довери се на собствените си чувства и го посрещна с целия си плам. Агресивната й енергия го учудваше и привличаше, предизвикваше го повече от всяка друга жена, с която беше общувал.
Но в хаоса на тяхната връзка страстта им беше неимоверно чиста, дива, бурна и първична, сякаш бяха създадени един за друг.
Тя се вкопчи в масата и се повдигна, за да посрещне тласъка му, зашеметена от плътското желание, с тяло, което в готовност му се отдаваше и ликуваше. После той стъпи на пода и се наведе над нея, сграбчи масата за устойчивост и я помете в страстта си.
Когато и двамата достигнаха до върховното блаженство в селската странноприемница край Пиаченца с аромат на летни цветя във въздуха, отново се почувстваха живи и доволни от близостта си в това само тяхно място.
Имаха нужда да се докосват, да изпитат вкуса си, копнееха за аромата, за горещината и яростта, близостта и контакта, за ненарушимия съюз. В този зноен следобед те се любиха по всевъзможни начини, изгладнели и ожесточени, съблазнителни, отпуснати, редуваха се кой да е пръв и кой да отстъпва, като най-важното нещо за тях беше усещането — единствената действителност, когато всичко друго се разпадаше.