Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
Но тя беше скрила чувствата си — и това беше научила от баща си. Освен това знаеше, че Бо продължава да се чуди дали една жена наистина можеше да се мери с него…
Когато Бо се отби да смени конете в един малък пост по-късно същата сутрин, научи, че френски войници, ескортиращи дама в каляска, са минали оттам преди по-малко от час. Окуражен от новината, той помогна да се оседлае новият кон, защото нямаше търпение конярчето да си свърши работата. Вече почти съм я хванал, помисли си Бо, докато бързо закопчаваше юздата.
За пръв път забеляза каляската след около двадесет минути. Тя спря край пътя в сенките на някакви дървета до една странноприемница. Колко се грижеше Солиняк за удобството на дамата, ядосано си мислеше Бо, колко се стараеше във вътрешността на каретата да е хладно за мадмоазел! Рошфор знаеше, че Солиняк получаваше това, което искаше, и реши, че вероятно спи с нея, а от това изпита изпепеляваща ревност.
Предпазливо мина покрай една група френски войници, заспали в конюшните, а после продължи, за да открие Солиняк. Полковникът бил на горния етаж, осведоми го собственикът. Не искал да го безпокоят, докато спи.
Бо го избута настрани, тичешком се изкачи по стълбите и така яростно отвори вратата, че тя с трясък се блъсна в стената. Застанал на прага, Бо трескаво затърси с поглед Сирина, но видя само едно легло и Солиняк — само Солиняк.
— Къде е тя? — изрева той, а цялата му тактичност се изпари пред заслепяващата го ревност. От внезапното и силно отваряне на вратата разпятието на стената бясно се разлюля, сякаш гневният глас на Бо беше скъсал връвчицата, която го държеше, а после с трясък падна на пода и се счупи.
Солиняк уморено изгледа разгневения мъж на вратата си, а после съненият му поглед беше привлечен от счупеното разпятие. След като разбра кой го безпокои, той се надигна от леглото и стана.
— С какво мога да ти помогна, Рошфор? — каза той и тежко въздъхна. — Не ме остави дълго да поспя.
— Тя не е тук. — Нито под леглото, нито в него имаше достатъчно място за втори човек, не се виждаше и друга врата.
Полковникът все още не се беше събудил напълно и му отне известно време да асимилира местоимението.
— Масена не би искал да я доведа тук — каза най-после той е безизразен глас.
— И вие винаги се подчинявате?
— Винаги, млади лудетино — мило отвърна генералът. Това, разбира се, не беше така, но жената трябваше да пътува в безопасност, така му бяха заповядали.
— Къде е тя? — Гласът на Бо сега беше рязък, категоричен и по-мрачен.
Солиняк вдигна глава и изпитателно загледа Бо изпод свъсените си вежди.
— Надолу по коридора. Спи. Сама е. Това искаше да чуеш, нали? — тихо добави той. Изправи се и бавно се изтегна, а после погледът му се зарея из стаята, сякаш я виждаше за пръв път. Погледът му беше привлечен от бутилка бренди на масата. — Искате ли? — попита човекът, който не се плашеше лесно, след като през последните десетина години активно беше участвал във войните на Франция.
— Не. — Бо затвори вратата.
— Като че ли няма да е зле да пийна едно, тъй като вече е малко вероятно да заспя — иронично каза полковникът. Солиняк беше специалист по сделките, а за това Наполеон трябваше щедро да му се отблагодари, често си мислеше той. Приближи се по чорапи до една малка масичка и си наля бренди, после с жест подкани Бо да седне и самият той седна.
— Вероятно знаете защо съм тук — каза Бо, който прекоси малката стаичка и се отпусна на един масивен дървен стол, боядисан в яркожълто.
— Подозирам нещо — прошепна Солиняк, който галеше неравната повърхност на чашата си и разглеждаше тежките дисаги, които Бо беше оставил на пода.
— Ами в такъв случай… — Тишината беше нарушена от въздишка на отвращение или раздразнителност и полковникът реши, че не би искал да е на мястото на младата дама след няколко минути. — Искате ли да определите цената или аз да ви направя предложение?
— Първо ти, Рошфор. Любопитен съм какво ще платиш за мадмоазел.
— И не смяташ, че ще възникне някакъв проблем с размяната? — попита Бо.
— Никакъв — самодоволно отвърна Солиняк и леко се подсмихна.
— Имам златни флорини.
— Чудесно. Устройват ме.
— Имам почти сто хиляди.
— Идеално. Ще ми свършат работа.
— Масена ще бъде ли уведомен за тази сделка?
— Вероятно не. — Полковникът сви рамене. — Човек никога не знае кога трябва да се изповяда, но се съмнявам, че ще се стигне дотам. Искаш ли малко бренди, след като вече сключихме сделката?
— Не, благодаря. — Бо бързо се изправи, после постави дисагите на масата, очевидно нетърпелив.