Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
— Предай поздравите ми на Маделина — каза Масена, застанал на прага на стаята си. — Иполит ще те заведе до твоята стая. — Очите му почти се затваряха от умора, но той любезно се усмихна. — Приятна авантюра, Рошфор.
В ролята си на изряден домакин, Лонд съпроводи Бо до вратата малко по-настрани, въведе го в стаята и го представи на графинята.
— Извини ме за външния вид — каза Бо, когато вратата се затвори след Лонд. — Първо ще се изкъпя.
— Ще се изкъпя с теб. Преди време се запознахме в Неапол. Не си спомняш.
Той изведнъж вдигна поглед — тъкмо щеше да остави дисагите на пода.
— Къде? — Подрънкването на златото сякаш подсили въпроса.
— В „Реал“, а после в апартамента ти в града.
— В моя апартамент? — Той се загледа в нея по-отблизо. — Сигурно не съм бил трезвен.
— Не, но беше забележителен — поясни тя с леко дрезгав глас.
— Съжалявам — каза той малко тъжно. — Демонът на алкохола и така нататък. Моите извинения. — Той се опита да си я представи сред множеството жени, които бяха преминали през живота му — дребна, със златна коса, красиви гърди…
— Не повярвах съвсем на Лонд, когато ми каза, че си в Милано. Но си струваше да дойда и сама да проверя.
— Е, радвам се, че подновихме запознанството си, графиньо — широко се усмихна Бо…
А когато тя се унесе в сън на сутринта, той откри, че не може да заспи, независимо от забравата, обзела го след сексуалното задоволство, независимо че се бяха любили с часове, а той от дни не беше спал. Един глас дълбоко в съзнанието му постоянно шушнеше нещо, което накрая започна да го тормози.
Последвай я, казваше гласът. Последвай я и си я върни!
Малко по-късно Бо усети, че бързо се облича, сякаш закъсняваше за някаква мисия. Остави бележка на Маделина — още едно извинение — и щедра сума злато за времето, което му беше посветила. Написа кратка бележка и за Масена, в която му благодареше за гостоприемството и само след минути вече беше на път за Флоренция.
Беше на пет часа път от Сирина, но тя пътуваше с каляска и той лесно можеше да я настигне. След като набързо си направи сметка, Бо реши, че до обед ще е настигнал Солиняк и каретата му.
Уморен до смърт и разяждан от сърдечна болка, той пришпори коня си.
Солиняк беше дал разрешение на войската си да си почине в околностите на Пиаченца, защото никой не беше спал предишната нощ, а дневната жега беше непоносима. Докато мъжете си търсеха меки легла в конюшните, полковникът нае стая за себе си и Сирина в странноприемницата, а после веднага заспа, победен от умората.
На Сирина й беше трудно да заспи, независимо че беше се нахранила добре и почти се беше успокоила от хубавата торта, която й бяха поднесли. В летния следобед тя лежеше на едно селско чамово легло в стая с отворен прозорец, През който се чуваше жуженето на пчели в градината, но сън не я хващаше независимо от сънливото време. Мислите й бяха объркани, логиката й се бореше с интуитивните потребности и емоциите. Права беше обаче, повтаряше си тя за хиляден път след като напусна Милано, че натри носа на Бо Сен Жюл. Разбира се, че беше права.
Той беше прекалено егоистичен и самонадеян: мислеше си, че може да откупи свободата й и да си я върне. А самият той я беше напуснал. Да не би да мислеше, че ще го чака точно на мястото, където я беше зарязал като порцеланова кукла, поставена на рафт, докато той отново се приготви да си поиграе с нея?
Очевидно именно това очакваше. Толкова по-зле за него. Нека другите хиляда жени, с които беше спал, му предложат тази услуга.
Но колкото и разгневена да беше, все пак нуждата й от него я разсейваше. Беше достатъчно зряла, за да не се поддава на такива хаотични чувства. Той щеше да я нарани отново точно когато се беше примирила със загубата.
Но все пак, той се беше върнал във Флоренция, сети се тя след миг и един лъч надежда стопли сърцето й. Дали не беше се върнал за нея?
Но пък какво от това, неспокойно се питаше Сирина само след секунда с объркани чувства. Поведението му в Милано беше арогантно и грубо. А любовта, която очакваше от него, не пролича в нито един поглед или дума. Тя изведнъж се усмихна, когато си спомни за играта на карти, за удоволствието, което беше изпитала от бързата и убедителна победа. Чувстваше се удовлетворена, че го е победила, че сама е спечелила свободата си. Това щеше да е за урок на Бо, че не всички жени се подчиняват на волята му.
Беше се почувствала непобедима в мига, в който беше предложила да поиграят, още преди да се раздадат картите, сякаш беше знаела предварително какви карти щяха да се паднат. Баща й я беше научил да разпознава това чувство, този лек трепет от възбудата. Едва не беше изтърсила „Ще спечеля“ — толкова силно беше това чувство.