Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
— А сега ще започнем да си заработваме стоте хиляди флорина — каза той и с чувство на собственик прокара пръст между краката й.
— Тежка задача дори и за теб, Бо — прошепна Сирина с поруменяло от страст лице, а тялото й все още пулсираше от животински инстинкт. — Съблечи се — тихо каза тя. — От месеци не съм виждала страхотното ти тяло.
За миг той повдигна вежди — винаги се изненадваше от спокойствието й, когато говореше за собствената си сексуалност. После бързо се съблече, като човек, който безброй пъти го е правил.
— Е? — попита той след малко. — Ставам ли?
Тя бавно и проницателно разгледа високата му атлетична фигура.
— О, винаги ставаш, Рошфор. — Усмихна се както той би се усмихнал на някоя красива жена. — Много ми харесваш.
Не му се нравеше чарът й, с който пленяваше всички, а той не искаше никой друг, освен него, да я поглежда.
— А за мен ти си като идея-фикс — продължи той с тъжен тон.
— Така ли? — измърка тя. — И без съмнение това хич не ти харесва.
— Ще се оправя — отвърна той.
— Искаш да кажеш, че ще се оправиш и без мен. Не се мръщи, скъпи. Няма да те карам да се омъжиш за мен. Усмивката ти ми харесва повече. И аз искам да те чукам, Рошфор. Това не е само твоя привилегия.
Той отново се намръщи.
— Да не би дамите да не трябва да говорят такива работи?
— Ти не трябва да ги говориш. — Никога не беше я приемал като другите.
— Не можеш да ме спреш.
— Мога… И ще го направя.
— Но не за дълго — и двамата го знаем. Виж, и аз мога да съм реалистка. Не можеш да удовлетвориш всички жени. Отслабнал си, скъпи. — Погледът й бавно премина по тялото му — мускулестата му фигура изглеждаше като на монах, който твърде дълго беше живял в пустошта. — Да не би отново да си се преработил от чукане? — Граф Рошфор не беше монах.
— Търсех Бонапарт — каза той все още с кисела нотка в гласа. Не знаеше дали предпочита разюзданото й поведение пред гнева й. — Трябваше да измина дълъг път.
— Може би сега ще можеш да походиш към мен. Този твърд рог привлече вниманието ми.
— Не говори като курва.
— Току-що ми плати сто хиляди флорина. Да не би след тази сума вече да ме броиш за куртизанка? Така повече ли ти харесва? Макар че на мен подчертано ми харесва твоят рог — добави тя с медено гласче и се плъзна нагоре по възглавниците. — Винаги ми е харесвал. Така че ела и ми дай любимата играчка — прошепна тя и плъзна ръка надолу между краката си.
Сладострастно разголена, порозовяла от скорошния оргазъм, тя бавно разтвори крака и му предложи похотлива гледка. Докато го гледаше, Сирина леко галеше клитора с върховете на пръстите си.
— Ти ме научи на това, спомняш ли си? — нахално му напомни тя. — Ти ме научи на всичко това, Рошфор — тези страстни желания, неутолимия копнеж, глада за секс… Трябва да ти благодаря. — Тя съблазнително притвори клепачи с топъл поглед и с влажни пръсти.
Изведнъж го обзе ярост, само като си я представи разголена пред друг мъж… или мъже — Масена или Солиняк, Лонд, който изпробваше всички дами… Тя беше най-страстната жена, която познаваше, а уроците нямаха нищо общо с това.
— Можеш да ми се отблагодариш, като ме изчукаш — каза той тихо, страстно и ревниво.
— Разбира се, скъпи.
— Не ме наричай, скъпи — озъби се той, подразнен от шеговития й тон.
— Да, милорд… простете ми. Значи изисквате повече почитание от вашите курви? Ще го имам предвид.
— Предпочитам повече мълчание от моите курви — мрачно заяви той и с две крачки се приближи до леглото, отмести ръката й и се настани между краката й, мускулест и грациозен. — Така че, моля те, изчукай ме без повече коментари.
— Да, сър — прошепна тя с подигравателен тон и разярен поглед. — Каквото пожелаете, милорд.
Той я целуна и сложи край на сарказма й, после с тласък влезе в изкусителното й тяло. Тя веднага го обгърна с крака и леко изстена от наслада, закачаше го, напомняше му колко бързо се настройва.
— И с другите ли мъже така въздишаш? — попита той с вбесяващо тих глас.
— Може би. — Тя яростно прокара нокти по гърба му.
Пронизан от острата болка, Бо изрева и рязко се отмести. После с цяла тирада ругатни я вдигна и я хвърли по корем.
— Я по-добре да държа ръцете ти там, където ще ги виждам — изръмжа той. — Изправи се на колене — заповяда й той и я потупа като кон по задника.
Когато тя не реагира, той пъхна ръце под ханша й и я повдигна на четири крака. Прикрепяше я с ръка за кръста за по-стабилна опора и се приближи отзад. После леко започна да докосва вулвата й с върха на пениса си, дразнеше, възбуждаше я и галеше чувствителната й кожа, докато тя престана да се съпротивлява, заскимтя и се загърчи.