Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
— А ти си пътувал чак дотук, за да ми предложиш да ти стана любовница? — Леденият й тон беше в състояние да възпре някой по-нерешителен мъж. — Каква чест, лорд Рошфор, макар че вече сигурно съм станала такава… Аз коя поред съм ти?
Той не отвърна веднага, а когато заговори, гласът му беше приглушен.
— Никога преди не съм издържал любовница.
— Изключителна чест, в такъв случай. Сърцето ми направо ще се пръсне от вълнение — заяви тя с ядосан глас. — Какво толкова съм направила, за да заслужа това признание от най-видния лондонски женкар? Кажи ми, защото може да успея да разпространя уменията си над по-широка публика. Дали са ти харесали целувките или мигновената ми реакция на твоето желание? Да не би да ти е харесало това, че по цяла нощ издържам да се чукаме? — саркастично шепнеше тя. — Или пък си одобрил умението ми на картоиграчка?
— Свърши ли? — хладно я запита той, а тонът му беше язвителен, защото си мислеше за всички промени, които беше приел в живота си заради нея, дните и нощите, които беше прекарал в пиене, за да я забрави, за голямото решение, което беше взел, ако не за нея, то за себе си.
— Какво друго да ти кажа? Сега да не би да трябва да ти целуна ръка? Я ми кажи какво се прави у вас в подобни особено важни моменти?
— Разкарай се — озъби й се той.
— Точно това щях да ти кажа и аз — подигравателно отвърна тя.
— Съжалявам, но нямаш тази възможност.
— А какви възможности имам? — Надменна и високомерна, тя го стрелкаше със смразяващ поглед.
— Никакви.
— Значи — каза тя разгневена и задъхана — трябва да ти стана любовница или…
— Няма или. Точка по въпроса.
— Ясно. — Гласът й беше като чужд. — И за колко време?
— Ти да не се пазариш? — присмя й се той с подигравателна усмивка.
— Не, просто ти задавам елементарен въпрос. Колко време ще ти бъда любовница? Отговори ми.
Разбира се, че не можеше. Бо не знаеше. Тя почака мълчанието да продължи, а после каза:
— Сам разбираш.
— Няма какво да разбирам. — Тонът му не търпеше възражение. — Искам да ми станеш любовница, за предпочитане по твой избор, но ако не — по някакъв друг начин, който би ме устроил.
— Искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че засега си моя — простичко каза той.
Изведнъж й се стори още по-едър в малката стая — мощен, силен и богат, разбира се, а когато говореше по този начин, хората винаги го слушаха. Но тя не беше танцьорка или куртизанка макар че това беше спорен въпрос, но поне по сърце не беше. Не беше нито търговка, прислужница или пък дребна аристократка, която да иска нещо от него.
— Не можеш винаги да получаваш това, което искаш — отвърна тя, защото знаеше, че не може да бъде принудена да се подчини с радост.
— Напротив. Винаги става така.
— Не и този път, Бо. Не ме интересува колко си платил на Солиняк. Не можеш да ме принудиш да те искам.
— Мога да те накарам да ме пожелаеш. — Сигурен в себе си, той говореше тихо, сякаш нямаше нужда да се напряга.
— Това е различно.
Тъмните му очи бавно се откъснаха от привлекателното й тяло.
— И това ме устройва — каза той с нахална усмивка.
— Дори и тогава не можеш да ме накараш да остана. — Нямаше да го направи, дори и когато й се усмихваше по този начин.
Той не отвърна веднага, обезпокоителни мисли се бореха в съзнанието му.
— Мога да те издържам — каза той най-накрая.
— Колко време обаче, я ми кажи — разпалено попита тя.
— Колкото поискам.
Сирина веднага реагира.
— Изненадана съм, че ще положиш такива усилия — каза тя саркастично. — Сигурна съм, че има достатъчно жени, които няма нужда да насилваш.
Невъзмутим пред изказването й, той погледна през прозореца, откъдето се чуваше бръмченето на пчели в лятната жега. Винаги се беше справял безпроблемно с емоциите си и мимолетната му несигурност изчезна.
— Предпочитам теб.
— Аз пък не те предпочитам.
Той нервно закрачи, ядосан от държанието й.
— Не усложнявай нещата.
— Искаш да кажеш — просто да ти се подчинявам.
— Господи, Сирина — уморено каза той, почувствал се изведнъж изтощен. — Не съм спал с дни. Може ли по-късно да го обсъдим?
— А аз изобщо не спя, откакто ме напусна.
— По дяволите — въздъхна той и се облегна на вратата, затворил очи от напрежение. — Да му се не види — изруга тихо, после отвори очи и се отдръпна от вратата. След няколко крачки се строполи на един стол. Тишината изведнъж им се стори осезаема, тежка и мрачна, изпълнена с недоволство, а Сирина почувства как тъгата й се превръща в гняв и недоволство. Никога нямаше да бъде неин, мислеше си тя, сякаш врата се беше затворила след общите им спомени.