Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
— Така е по-добре — прошепна той и я погали по задника с топлата си длан, а после съвсем леко влезе по-навътре. — А сега искаш ли малко по-грубо? Да ти го върна ли за тая кръв, която се стича по гърба ми?
Той рязко я тласна, преди тя да може да му отвърне.
Но докато се движеше вътре в нея, Сирина откри, че и тя самата се движи — от срамна нужда, оттласкваше се назад, за да посрещне всеки негов удар, изпитваше неутолим глад, докато той леко се плъзгаше, а усещанията направо я зашеметяваха и тя се разтапяше от удоволствие.
Сирина още по-силно се замята под него, настоятелна и твърда. Той вече не изпитваше нужда да я обуздава, ръцете му се преместиха на натежалите й гърди, галеха ги, докато се поклащаха в ритъм с таза й, дразнеше зърната й и пронизваше цялото й тяло с наслада.
Той се наведе през гърба й и леко я захапа по ухото, после продължи по врата й, душеше я като разгонено животно, опитваше я.
— Господи, направо мога да те замая от чукане — прошепна той с дрезгав глас, с ръце, здраво хванали гърдите й, и тяло, което налагаше волята си над нейното, което я разтягаше, караше я да трепери, да се тресе от желание.
— Кажи ми, че го искаш — дрезгаво я попита той.
Тя се задъхваше обезумяла, толково яростно го желаеше, имаше чувството, че се дави.
— Да — изхлипа тя.
Той се тласна още по-навътре в нея, а Сирина извика от удоволствие — оргазмът я прониза, коленете й се подкосиха от забравата, в която беше изпаднала, от удоволствието, което я обливаше на вълни.
Той умело я последва, без да пропусне нито един тласък, караше я докрай да се наслади на мига.
След няколко секунди, временно удовлетворена, тя падна по гръб.
— Господи, хубаво се чукаш.
Тя се извъртя и го ухапа.
— Какво, по дяволите? — Той реагира изненадано, стисна се за рамото се отдръпна от нея.
Тя вече слизаше от леглото, а след миг вече се беше отдалечила, барикадирана зад масивната маса.
— Не съм тук, за да ме използваш — хладно отвърна тя.
— Напротив — каза той с тих глас, почервенял от гняв. Когато махна ръка от рамото си, тя беше в кръв. — Ако още веднъж ме ухапеш — добави той, като си ближеше кръвта, — и аз ще те ухапя. А сега си дай задника насам.
— Веднага щом отклониш поглед, ще побягна. — Гласът й беше тих и жлъчен.
— Няма да го направиш — каза той с фалшива жестокост и стана от леглото. — Прекалено много обичаш да се чукаш.
Той все още беше възбуден, а когато тръгна към нея пенисът му беше твърд и силен.
Тя се обърна и започна да отстъпва, докато не стигна до стената.
— Ела тук — каза той с леден тон и се приближи до масата.
Тя не помръдна.
Бо за миг я изгледа, преди да започне да разчиства масата. Сложи тежкия метален свещник на пода, после подреди чиниите от обяда й на един стол, а тишината беше толкова напрегната, че ясно се чуваше всяко почукване на приборите. После изпъна ленената покривка и изравни краищата, като че ли симетрията беше от особено значение.
— Слагай си задника тук — каза той и потупа масата с показалец.
— Не изпълнявам заповеди като проститутка.
— Но винаги страшно добре се справяш — каза той с меден глас. — По-добре от Джулия Джонстън или Ейми Дюбоше, или всяка друга наемна дама от обществото. Май че първо ще те изям.
Тя се изчерви при споменаването на модните лондонски куртизанки, а последните му страстни думи запулсираха в съзнанието й.
— Не се приближавай до мен — заповяда Сирина, а погледът й се прехвърли от него на масата.
Той поклати глава.
— Не съм на това мнение. — Гласът му вече беше спокоен. — Чудя се дали все още си същата на вкус.
Вътрешното й пулсиране се учести.
— Спомняш ли си терасата в Минорка? — Тъмният му поглед се насочи надолу и се спря на мястото между краката й, покрито с копринени косъмчета. — Тук няма марципан, но мога да импровизирам.
Сирина направо се задъхваше. Той го забеляза.
— Искаш ли да те нося? — Тя сковано се беше опряла на стената, но Бо знаеше, че не е от страх. — Оттогава всеки път, когато видя черешки в марципан, си мисля за теб — прошепна той, заобиколи масата и тръгна към нея. — Тогава беше направо в страхотна форма.
— Определи ми срок — бързо каза тя, щом той се приближи, — когато ще ме пуснеш да си вървя.
— Защо?
— Имам нужда от това.
— А аз имам нужда от теб. — Той се спря и леко си пое дъх. — Не мога да ти определя дата.
— Цели седмици плаках по теб, след като си тръгна. Бо, моля те… просто ме пусни да си ида.
— Не мога. — Той вече беше до нея и тя чувстваше топлината на тялото му до нейното. — Ех, да можех — рязко каза той, после изведнъж се наведе, хвана я под коленете, взе я на ръце и тръгна към масата.