Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
Той тръгна напред, а тя назад — в знойната и пулсираща тишина, докато гърбът й се опря в стената, а когато Бо отново заговори, устните му бяха само на сантиметри от нея.
— Какво ще кажеш за едновременен оргазъм? — прошепна той и нежно опря длани в стената, обрамчи главата й, хвана я, наведе се напред, за да може тялото му леко да докосва нейното. — Или предпочиташ да си останем просто приятели? — Усмивката му беше палава, ерекцията му набъбваше до нея, а устата му беше толкова близо, че Сирина чувстваше топлия му дъх.
— Ще ме изнасилваш ли? — прошепна тя.
— Да не би това да означават поруменелите ти бузи? — прошепна той. — Мислех, че означава нещо друго.
— Моля те, Бо… — Тя се опита да вдигне ръце и да го отблъсне, но той бързо я хвана, отново свали ръцете й и ги прикова за стената.
— Мисля, че този път ще забременееш от мен — каза той властно. — Ще те държа в тази провинциална странноприемница и всеки ден ще те пълня със сперма… непрекъснато… непрекъснато. — Тъмните му очи я пронизваха, смели и безсрамни. — Искаш ли дете от мен?
Искаше, тази мисъл беше единствената й надежда, след като я беше напуснал. Но най-накрая беше успяла да се отърси от мъката си. Беше положила големи усилия, за да си създаде живот без него, и беше достатъчно зряла, за да не се осланя на безсмислени мечти.
— А тогава ще ми бъдеш ли верен? — подчерта тя.
Той изненадано се отдръпна и я изгледа. Когато най-после заговори, гласът му беше рязък.
— Не знам. Откъде, по дяволите, да знам? — С опънати от съмнение и ревност нерви, той изстена: — По дяволите! — После грубо впи устни в нейните, взе си това, за което беше дошъл, това, което с дни и седмици го беше преследвало. — Ти си моя — пламенно прошепна той. — Сега, утре, другия месец… може би догодина.
После грабна полата й, вдигна я нагоре, разтвори с коляно краката й и се наведе над нея.
— Първия път ще го направим прави. Едно време това ти харесваше — прошепна той, премалял от желание, докато сръчно разкопчаваше копчетата на панталона си. — А после — той дръпна полата — ще свалим това.
Когато вече беше вътре в нея, в съзнанието му нахлуха хиляди спомени и той нежно постави ръце на раменете й.
— Липсваше ми — прошепна Бо, вдишваше познатия аромат на парфюма й, усещането за нея изцяло го поглъщаше. После нежно я целуна.
— Обичам те — прошепна тя без да иска.
За миг той затвори очи, напълно погълнат от спокойствие и задоволство.
Тя беше негова. Беше си я върнал.
Нямаше значение къде са. Нямаше значение, че се бяха събрали нервни и разгневени. Важното беше, че са заедно, че споделят страстта си.
— Оставаш при мен — каза той с тих и гърлен глас, а тялото му се мяташе в бесен ритъм.
Тя се притисна в него, искаше го, както винаги, горещото желание течеше във вените й, а трудностите сякаш изчезваха от само себе си.
— Оставаш — повтори той и плъзна ръце по гърба й, после по-надолу, за да я задържи за силните си тласъци.
— Не знам — тихо отвърна тя, разтреперана и почти достигнала до оргазъм.
— Аз обаче знам — каза той и още по-здраво я хвана, а после потъна дълбоко в нея. — Този път вече ще забременееш от мен — шептеше той, леко се отдръпваше, после неуморно се тласкаше напред, стигаше до пълно изтощение. — Чуваш ли ме?
Тя трепереше на границата на екстаза.
— Да — изстена тя, а желанието напълно беше заслепило съзнанието й. После почувства как започва бурният оргазъм, чувственият делириум. От толкова отдавна…
Той почувства същото, сякаш не можеше да почака и секунда повече, а желанието му да я притежава беше толкова силно, че направо потръпна. Впи пръсти в нежната й кожа, а ударите му придобиха вихрена мощ.
— Ти си моя — стенеше той в конвулсии. — Моя, моя…
— Би трябвало да те мразя — сладостно въздъхна тя, с притъпени от блаженството сетива и унесена в обятията му. — Би трябвало…
— Не сега — прошепна той и я повдигна, а тя отпуснато се облегна на него. Може би по-късно, искрено си мислеше той, после подпря чело о стената, напълно изцеден и задъхан.
Когато дишането му стана равномерно и отново се почувства в състояние да мисли, Бо забеляза леглото, взе Сирина на ръце, отнесе я до него и я сложи на измачканите чаршафи. Съблече роклята и блузата й, после свали обувките и чорапите, а тя лежеше сънлива и отпусната. Действията му бяха бързи и заучени — като на човек с мисия.