Дете на порока

Без да чака отговор, пъхна ключа в ключалката и отвори.

Тя стоеше до леглото, макар че завивките бяха измачкани там, където доскоро беше лежала.

— Не можеш да влизаш.

— Прекалено късно е — прошепна той и затвори вратата след себе си, като едва не се удари с глава в ниския дървен таван.

— Не искам да те виждам.

— В такъв случай си затвори очите, защото съм тук.

Тя се опита да остане спокойна, силното му присъствие я караше да се чувства напрегната по няколко причини.

— Сигурно си се спазарил със Солиняк — каза Сирина. — Неговите скрупули са по-малко от тези на Масена.

— Той е безскрупулен, скъпа. — Усмивката му беше възторжена.

— Не съм ти скъпа — отвърна тя раздразнено, ядосана от усмивката му и причините, заради които беше при нея. — Скъпи са ти другите хиляда жени в живота ти. Ти ме напусна във Флоренция преди три месеца и вече съм те забравила. — Леко повдигна брадичка, сякаш го предизвикваше.

— Наистина ли си ме забравила? — тихо попита той.

— Да, забравих те — излъга тя. — И предпочитам да не се връщаш в живота ми. Съжалявам, ако си платил на Солиняк, но той не е трябвало да взема парите. Няма тази власт.

— Мислех те за реалистка, скъпа. Той има голяма власт в момента и именно затова му платих. Масена е принципен човек, но Солиняк не е. Можеше и двама ни да убие и да вземе парите, без да му мигне окото.

— Е, в такъв случай ти благодаря, че ми спаси живота — саркастично отвърна тя. — Сигурна съм, че си бил воден от алтруистични подбуди.

— Зависи как тълкуваш алтруизма.

— А ти как го тълкуваш?

— Себеотдайно старание да ти доставя удоволствие. — Тя изглеждаше изкусително, свежа като утринна роса в жълтата си муселинена рокля, с разрошена от спането коса и парфюм, чийто аромат се носеше в стаята.

— В такъв случай най-голямо удоволствие би ми доставил, като си тръгнеш.

— Може би не съм напълно себеотдаен — каза той с меден глас.

— Изминали сте дълъг път за нищо, лорд Рошфор — укори го тя. — За вас и за мен удоволствието означава различни неща.

— Не беше така едно време.

— Вече имам нови интереси.

— Масена например — тихо каза Бо. — Добре ти е платил, нали? Тези смарагди струват цяло състояние — прошепна той, като наблягаше на всяка сричка. — Изненадан съм, че толкова внезапно си тръгна. Да не би да те изплаших?

— Бях пленена. Солиняк ме отвлече от Уфици заедно с картините, които привлякоха погледа му — заяви тя безизразно, а очите й не потрепнаха. — Защо да се интересувам от Масена?

— Изглежда се забавляваше, когато влязох в залата за карти.

Тя се почувства малко виновна, когато си спомни как се беше смяла онази вечер.

— Те не бяха груби — сковано отвърна тя.

— И аз мога да не съм груб, скъпа — прекъсна я той, сякаш точно това беше очаквал да чуе. — Така че бъди разумна. Дойдох тук, за да ти предложа да бъдеш моя любовница, както и малко повече спокойствие в живота ти. Австрийците със сигурност скоро ще нарушат примирието и ти много вероятно ще се озовеш в центъра на полесраженията, ако останеш тук.