Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Онова, което гарантира обективността на света, в който живеем, е, че този свят е общ за нас и други мислещи същества. Чрез общуването с други хора ние получаваме от тях готови хармонични разсъждения. Знаем, че тези разсъждения не произлизат от нас й в същото време разпознаваме в тях поради тяхната хармония творението на разумни същества като нас. И тъй като тези разсъждения хармонират със светоусещанията ни, приемаме, че можем да заключим — тези разумни същества са видели същите неща като нас; по този начин разбираме, че не сме сънували. Именно тази хармония, това качество, ако щете, е едничката основа за единствената действителност, която можем да познаем.
Съвременниците на Поанкаре отказали да приемат, че фактите се подбират предварително, защото смятали, че ако сторят това, ще разрушат валидността на научния метод. Според тях „предварително подбраните факти“ означавали, че истината е „каквото ни се харесва“, и нарекли идеите му конвенционализъм. Енергично отхвърлили истината, че собственият им „принцип на обективността“ сам по себе си не е наблюдаем факт — и затова по техните собствени критерии трябва да се постави в категорията на висящите въпроси.
Те смятали, че трябва да постъпят по този начин, защото, ако не го сторят, цялата философска основа на науката ще се сгромоляса. Поанкаре не предложил никакъв изход от тази задънена улица. Не отишъл толкова далеч в метафизичното прилагане на казаното от него, че да стигне до разрешение. Онова, което пропуснал да каже, е, че подбирането на фактите, преди да ги „наблюдаваме“, е „каквото ни се харесва“ само при метафизична система, която е дуалистична: субект — обект! Когато на сцената излезе качеството като трета метафизична същност, предварителният подбор на фактите вече не е произволен. Предварителният подбор на фактите не се основава на субективното своенравно „каквото ни се харесва“, а на качеството, което е самата действителност. И по този начин задънената улица изчезва.
Все едно, че Федър се бе потил над някаква намираща се в него кръстословица и поради недостиг на време бе оставил непопълнена една цяла страна.
Поанкаре се бе потил над собствената си кръстословица. Неговото заключение, че учените подбират факти, хипотези и аксиоми на базата на хармонията, също оставя грубата начупена линия на кръстословицата непопълнена. Да създадеш в научния свят представа, че източник на цялата научна реалност е просто субективната произволна хармония, е все едно да решаваш проблеми на епистемологията, като оставиш метафизиката с една периферна незавършеност, която прави епистемологията неприемлива.
Но ние знаем от метафизиката на Федър, че хармонията, за която говори Поанкаре, не е субективна. Тя е източникът на субектите и обектите и ги предхожда. Тя не е произволна, тя е силата, която противостои на произвола; един принцип, въвеждащ порядък в цялата научна и математическа мисъл, който разгромява произвола и без който никаква научна мисъл не може да върви напред. Сълзи на признателност изпълниха очите ми, когато открих, че тия периферни Незавършености пасват идеално в една хармония, за която и Федър, и Поанкаре говорят, и така се създава завършена мисловна постройка, благодарение на която науката и изкуството престават да говорят на различни езици.
От двете ни страни планините са станали стръмни, за да образуват дълга, тясна долина, която се вие към Мисула. Този насрещен вятър ме изтощи и вече съм уморен. Крис ме потупва и сочи към някакъв висок хълм с изписано огромно „М“ върху него. Сутринта минахме край един такъв на излизане от Боузмън. Откъслечен спомен преминава през съзнанието ми — първокурсниците от всички учебни заведения се изкачват горе и боядисват това „М“ всяка година.
На една бензиностанция, където зареждаме, някакъв мъж с ремарке, натоварено с два аполуски коня, завързва разговор. Повечето хора, които се занимават с коне, са настроени антимотициклетно, но този не е и задава много въпроси, на които отговарям. Крис непрекъснато врънка да отидем горе при „М“-то, но аз и оттук виждам, че затам води стръмен, набразден от коловози мулетарски път. Не искам с нашата шосейна машина и тежък товар да поемам такъв риск. Изпъваме си краката известно време, ходим насам-натам и после малко уморено поемаме от Мисула към прохода Лоло.