Портата на Птолемей
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портата на Птолемей». Краткое содержание книги:
— Да! Нуда е тук! Чувствам го отвътре! Ах… за момент или два, приятели мои, имаше борба — признавам. Ефектът беше смущаващ. Но аз му заповядах да ми се подчини най-строго, с всички сили. И усетих как демонът се сви. Той ми е подвластен. Знае кой е господарят! Какво е чувството? Трудно е да се опише… Не е точно болезнено… Усещам го като твърд, горещ въглен в главата си. Но когато ми се подчини, почувствах такъв прилив на енергия! О, не можете да си представите!
При тези думи конспираторите изригнаха в шумно тържествуване — пищяха и подскачаха от радост.
— Силата на демона, Куентин! — изкрещя Лайм. — Използвай я!
— Още не, приятели мои. — Мейкпийс вдигна ръка да ги успокои и стаята утихна. — Мога да разруша тази стая — рече той, — да я превърна в прах, ако реша. Но ще има достатъчно време за забавления след като ме последвате. Вървете в пентаграмите си! Призовете демоните си! После ще поемем съдбата си! Ще вземем Жезъла на Гладстон и ще се разходим из Лондон. Вярвам, че някои обикновени организират демонстрации. Първата ни задача ще е да ги поставим на мястото им.
Като нетърпеливи деца, конспираторите наскачаха в кръговете си. Натаниел сграбчи ръката на Кити и я дръпна настрани.
— След секунда — изсъска той, — ще бъда извикан да се присъединя към тази лудост. Ще се престоря, че го правя. Не се тревожи. В последния момент ще използвам пентаграмата да призова група от най-силните джинове. С малко късмет те ще унищожат Мейкпийс и останалите глупаци. Най-малкото ще имаме възможността да избягаме! — Той замлъкна триумфално. — Не ми изглеждаш много впечатлена.
Очите на Кити бяха изморени и очертани с червени кръгове. Беше ли плакала? Той не бе забелязал. Тя сви рамене.
— Надявам се да си прав.
Натаниел преглътна раздразнението си. В интерес на истината и той беше нервен.
— Ще видиш, че ще успея.
Призоваванията в залата започнаха. Руфъс Лайм, със здраво затворени очи и отворена рибешка уста, произнасяше думите в сподавено грачене. Клайв Дженкинс беше махнал очилата от малкия си нос и ги държеше тревожно в ръце, докато говореше бързо и монотонно. Останалите, чиито имена Натаниел не помнеше, стояха в различни пози: прегърбени, изправени, треперещи, заекващи при изричането на призоваванията, и извършваха необходимите жестове. Хопкинс и Мейкпийс се разхождаха одобрително между тях.
— Джон! — Беше Мейкпийс. С възторжени нотки в гласа той подскочи наблизо. — Ах! Каква енергия! Бих могъл да скоча до звездите! — Лицето му стана сериозно. — Не ни изоставяш, нали, момче? Защо не си в някой кръг?
Натаниел вдигна ръце.
— Може би, ако не бях вързан?
— Ах, да. Колко невъзпитано от моя страна. Ето! — Щракване с пръсти и вървите избухнаха в лилави пламъци. Натаниел се отърси свободен. — В онзи ъгъл има празна пентаграма, Джон — каза Мейкпийс. — Какъв демон си си избрал?
Натаниел избра произволно.
— Колебая се между два джина от етиопските записки: Зоса и Карлум.
— Интересен, дори скромен избор. Предлагам ти Карлум. Е, тръгвай.
Натаниел кимна. Хвърли продължителен страничен поглед към Кити, която го наблюдаваше напрегнато, после закрачи към най-близката свободна пентаграма.
Нямаше много време. С крайчеца на окото си забеляза странни, изкривени сенки, мержелеещи се над Дженкинс и Лайм. Един господ знаеше какво са призовали идиотите, но с малко късмет щеше да им отнеме известно време да овладеят вътрешните си роби. Преди това да се случеше, Кормокодран и Ходж щяха набързо да се справят с тях.
Той пристъпи в кръга, прочисти си гърлото и се огледа. Мейкпийс не сваляше очи от него. Без съмнение го подозираше. Натаниел се ухили мрачно на себе си; е, тези подозрения щяха да се потвърдят по възможно най-драматичния начин.
Последен миг на подготовка. Щеше да се наложи да действа бързо при пристигането на джиновете му, да дава точни и бързи нареждания. После Натаниел започна да действа. Направи превзет жест, извика имената на петте си силни демона и посочи съседния кръг. Стегна се, за да е готов за експлозиите, дима и адския огън, за внезапната поява на извиващи се, отвратителни форми.
С нещастен плясък нещо малко и незначително тупна в средата на кръга, разпльосквайки се като пуснат от високо плод. Нямаше определена форма, но излъчваше силна миризма на риба.
В средата се издигна една подутина. Прозвуча немощен глас.
— Спасен! — Подутината се завъртя, явно забеляза господин Хопкинс. — О!
Натаниел го гледаше безмълвно.
Куентин Мейкпийс също го беше видял. Той се приближи и го огледа.
— Колко странно! Явно е някакво несготвено ястие. С добавена чувствителност. Какво мислиш, Хопкинс?