Портата на Птолемей
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портата на Птолемей». Краткое содержание книги:
— Настъпи моментът! — извика Мейкпийс. — Моментът, за който работих толкова години. Единствено тръпката от очакването, приятели мои, ме крепи да не избухна от дълго сдържани емоции! — С енергичен и претенциозен жест той измъкна дантелена кърпичка от джоба и попи очите си. — Колко пот, колко сълзи съм пролял, за да стигна чак дотук? — извика. — Кой може да каже? Колко кръв…?
— Да оставим това — прекъсна го кисело Руфъс Лайм, — няма ли да е по-добре да започваш? Някои от свещите изгарят.
Мейкпийс го изгледа вбесено, но върна кърпичката в джоба си.
— Много добре. Приятели мои, след успеха на Хопкинс в укротяването на демон с посредствена сила — Хопкинс се усмихна леко, което можеше да означава какво ли не — аз реших да упражня значителните си способности и да укротя по-велико същество.
Замълча.
— Точно тази вечер Хопкинс откри в Лондонската библиотека томче, което изброява имената на духове от Древна Персия. Реших да използвам едно име, което той откри там. Приятели мои, тук и сега, пред очите ви, аз ще призова в себе си великия демон известен като… Нуда!
Натаниел нададе приглушено възклицание. Нуда? Човекът беше луд.
— Мейкпийс — рече той, — ти се шегуваш. Тази процедура е достатъчно рискована дори и без да пробваш нещо толкова силно.
Драматургът присви устни раздразнено.
— Не се шегувам, Джон, просто съм амбициозен. Господин Хопкинс ме увери, че контролът е най-простото нещо, а аз имам много силна воля. Надявам се не намекваш, че не ставам за това.
— О, не — каза бързо Натаниел. — В никакъв случай. — После се наведе към Кити. — Човекът е пълен глупак. — Нуда е ужасно създание; едно от най-страховитите, за които се разказва в аналите. След него Персеполис е останал в руини…
Кити се наведе към него.
— Знам. Унищожил е личната армия на Дарий.
— Да — кимна Натаниел. После примигна. — Какво? Откъде знаеш?
— Джон! — Гласът на Мейкпийс звучеше обидено. — Стига ласки! Трябва ми тишина. Хопкинс, ако видиш, че нещо се обърква, обърни процеса. Използвай Отмяната на Аспри. Добре. Тихо всички.
Куентин Мейкпийс затвори очи, сведе глава към гърдите си, размаха ръце и изви пръсти. Дишаше дълбоко. После повдигна брадичка, отвори очи и започна да декламира заклинанието с висок и ясен глас. Натаниел слушаше внимателно: както и преди, това бяха доста прости латински призовавания, но поради силата на идващия дух трябваше да се подсилят с множество заключващи думи и усукани допълнителни условия, които се наслагваха едно върху друго, за да подкрепят обвързването. Трябваше да признае, че Мейкпийс го правеше добре. Минутите минаваха, той не сгреши нито веднъж, не обърна внимание на потта, стичаща се по лицето му. В залата цареше тишина: Натаниел, Кити, конспираторите — всички гледаха като хипнотизирани. Най-ненаситен от всички беше господин Хопкинс — той се бе навел напред с отворена уста. Имаше изгладнял вид.
На седмата минута стаята изстина. Не бавно, а изведнъж, сякаш внезапно беше натиснато някакво копче. Всички започнаха да треперят. На осмата минута се понесе изключително сладък аромат, на лен и жълтурче. На деветата минута Натаниел забеляза нещо в кръга на Мейкпийс. Намираше се на трето ниво — нещо неясно, непостоянно, засмукващо светлината: тъмна, рогата маса, ту висока, ту широка, разперваше ръце и притискаше пентаграмата. Натаниел погледна надолу. Стори му се, че вижда как инкрустираните граници на кръга леко се огъват в пода. Чертите на новодошлото не се виждаха. То се извиси над Мейкпийс, който продължаваше да говори, напълно несъзнаващ новото присъствие.
Мейкпийс стигна до кулминационната точка в командата си, моментът, в който обвързваше демона вътре в себе си. Изрече последните думи с вик и тъмната фигура изчезна с едно примигване.
Мейкпийс спря. Бе напълно неподвижен. Очите му гледаха отвъд публиката, сякаш към нещо далечно.
Всички гледаха, замръзнали на място. Мейкпийс не направи нищо; лицето му бе безизразно.
— Хопкинс — рече дрезгаво Руфъс Лайм. — Отпрати го… Бързо!
Със силен вик Мейкпийс се върна към живота. Беше напълно неочаквано. Натаниел изпищя, всички подскочиха. Дори наемникът отстъпи назад.
— Успех! — Мейкпийс подскочи от кръга си като пляскаше с ръце, скачаше, рипаше, лудуваше и се въртеше. — Успех! Такъв триумф, дори не знам откъде да започна…
Конспираторите се приближа малко. Дженкинс гледаше внимателно над очилата си.
— Куентин… вярно ли е? Какво е чувството…?