През дебрите на Балкана

— От тази болест ли умря дъщеря ти?

— Да. По онова време тук имаше много болни от едра шарка. На дъщеря ми й беше лошо, имаше главоболие и не можеше да се храни. Отиде при Властан, за да се грижи за жена му, която щеше Да й става свекърва. Скоро отново се върна вкъщи. Имаше треска.

Сигурно й се беше случило нещо, беше много уплашена, но не можах да науча причината. Само като бълнуваше, казваше, че синът на Властан, нейният годеник, ще умре. После избиха мехурите на шарката и тя почина, но преди смъртта си каза, че той ще умре. Сега тя е вампир и го вика при себе си, ако не използваме средството, което препоръча попът.

— Какво е то?

— Трябва да отворим гроба й и да забием в сърцето й остър, осветен кол, намазан с маста на заклано осем дни преди Коледа прасе.

— Ужасно, ужасно! И ти вярваш, че това средство ще помогне?

— Да. Но няма да позволя подобно нещо. Нека дойде попът и да стои до гроба й, тогава призракът й няма да може да отиде при него. Ако това се прави в продължение на дванайсет нощи, тя повече няма да се върне и ще бъде спасена. Но ако бъде прободена в гроба, ще отиде при дявола. Било ужасно да се слуша как крещи един вампир и дава обещания, когато трябва да бъде прободен с кол. Това се правело точно в полунощ. Тялото на вампира не се разлага. Лежи в гроба топло и червено, сякаш е живо. Властан стана мой смъртен враг, понеже не искам да позволя да отворят гроба на дъщеря ми.

— Какъв е този човек? — попитах аз.

— Прави печени тухли и керемиди, а аз само сушени. И двамата сме от Дряново и дойдохме тук да вземем под аренда глинените ями. Той беше благосъстоятелен, а аз съм беден. Властан обаче не беше горд и синът му искаше да ми стане зет. Сега всичко свърши.

— Далеч ли живее?

— Четвърт час път нагоре по потока.

— Утре сутринта ще го потърся и ще му кажа мнението си. И двамата сте невероятно глупави.

— Тогава и попът е глупав, така ли?

— Той сигурно още повече. Но кажи: дъщеря ти в определени дни ли долита, за да чука на прозореца ти?

— Не идва редовно.

— Ти не си ли излизал навън да видиш?

— Не. Как бих могъл да направя това? Който види вампир, умира!

— Е, как ми се иска да дойде днес!

— Днес е сряда, а най-често тя се появява в сряда.

— Добре! Ще я попитам, защо не те оставя да спиш.

— Господарю, това е лудост! Тогава ще трябва да погребвам още един труп!

— Възможно е.

— Но това ще си ти!

— Едва ли! Хайде сега да приключваме с разговора. Чувам, че спътниците ми разговарят. Наяли са се вече и ме търсят.

— Нали нищо няма да им кажеш?

— Ще разкажа само на дребния хаджия. Той ще ми помогне да излекуваме вампира.

— Господарю, най-сърдечно те моля, не бъди безразсъден! Глупаво рискуваш живота си!

— Напротив, много съм благоразумен. От много години мечтая да видя призрак и много ще се радвам, ако това ми желание се сбъдне днес.

— Чух, че от нищо не се страхуваш, и се досещам по каква причина. Ще имаш ли добрината да ми покажеш магията, която притежаваш?