Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
— Какво има? — попита Марк. — Нещо за Питър? Добре ли е?
След това прокара длан по слепоочието си, сякаш за да си оправи косата. Но тя бе старателно сресана, както обикновено.
— Не сме дошли във връзка с брат ми — каза Линли.
Марк се намръщи.
— Не съм чул нищо. Нанси се обади на майка ти. Каза, че нямало вест. Вие… има ли нещо… — И протегна ръка напред с другарски жест.
Сейнт Джеймс се почуди как Линли ще успее да се справи с това позиране. Получи отговора си, когато приятелят му помете стереото от масата толкова силно, че то се удари в кухненските шкафове и направи вдлъбнатина в дървото.
— Хей!
Когато Марк понечи да се помръдне, Линли заобиколи масата и бутна обратно младежа на стола му. Тилът на Марк се удари в стената.
— Какво, по дяволите…
— Можеш да говориш или с мен, или е Пензънския криминален отдел. Решавай!
По лицето на Марк пролича, че разбира. Той потърка ключицата си, но каза само:
— Ти си се побъркал.
Линли хвърли обвивката от сандвича от „Талисман“ на масата.
— А това какво е? Хубаво си помисли.
Изражението на Марк не се промени, когато погледна хартийката, числата и собствените си инициали. След това се изсмя:
— Доста сте го загазили заради смъртта на Брук, нали? Бихте направили всичко, за да отклоните вниманието на полицията. Опитвате се да предпазите Питър от ченгетата.
— Не сме тук заради Питър.
— Не. Смея да го кажа. Хайде да не говорим за Питър, иначе може да чуете истината. Е, не можете да ме арестувате за нищо. Нямате никакви доказателства.
— Взел си „Дейз“ от Ламорна. Изоставил си я до Пенбърт. Според мен причината за това се намира точно тук, в тази къща. Или може би в мелницата. Как ти звучи углавна кражба? Ами контрабанда? Притежаване на наркотици? Можем да започнем с което и да било от тях. Главата си залагам, че Боскоуън е готов да изслуша всичко, което би могло да измъкне баща ти от килията. Дълбоко се съмнявам, че ще бъде толкова сантиментален и към теб. Е, да му звънна ли? Или ще поговорим?
Марк извърна поглед. Стереото му пращеше на пода от статичното електричество.
— Какво искате да знаете? — попита мрачно той.
— Кой продава кокаина?
— Аз. Мик.
— И сте използвали мелницата?
— Идеята беше на Мик. По-голямата част от миналата пролет са се чукали с Нанси в таванското помещение. Знаеше, че никой не ходи там.
— А „Дейз“?
— Безплатен транспорт. Без режийни. Нищо, което да накърнява печалбите.
— Какви печалби? Нанси твърди, че нямат пари.
— Завъртяхме печалбата от първата покупка през март и я вложихме повторно в следващата покупка. Този път по-голяма. — На устните му се появи усмивка. Не си направи труда да я прикрие. — Слава богу, че стафът беше увит в мушама. Иначе сега щях да се намирам в Пенбърт и рибата щеше дяволски да се радва, че е там. При сегашното положение — продължи той и изсипа още чипс в чинията — Мик няма да вземе дял от печалбата.
— За теб е удобно, че е мъртъв.
Марк обаче не се впечатли.
— Да не би да очаквате да побелея от страх при този намек? Ау, горкият смотаняк току-що изтърва своя мотив за убийството? — Той отхапа от сандвича, задъвка бавно и отпи глътка бира. — Хайде да прескочим драмата. В петък вечерта бях в Сейнт Айвс.
— Несъмнено с някой, който ще бъде страшно радостен да се изтъпанчи и да го потвърди?
Марк запази самонадеяността си.
— Да, никакъв проблем!
— Въпрос на чест между пласьорите на наркотици?
— Човек трябва да познава приятелите си.
— И Питър някога ти беше такъв.
Марк се втренчи в нокътя на един от пръстите си. Стереото грачеше. Сейнт Джеймс го изключи.
— Продавал ли си на брат ми?
— Когато имаше пари.
— Кога го видя за последен път?
— Казах ви вече. Няма промяна в разказа ми. В петък следобед в заливчето. Обади ми се преди това вкъщи и каза, че иска да се видим. Наложи ми се да го търся, проклетия му глупак. Господи, дори не знам защо си направих труда!
— И какво искаше от теб?
— Каквото винаги е искал. Дрога на вересия.
— Той знаеше ли за какво използваш мелницата? — попита Линли.
Марк се изсмя саркастично в отговор:
— Да не мислиш, че бих му го казал, за да ми увисва на врата всеки път, когато работя там, и да иска да опитва безплатно? Може и да сме стари приятели, но мисля, че знам къде да тегля чертата.