Пленница на короната

Будим се рано за литургията в кралския параклис в този най-свят ден от годината. Дотътрят голяма дървена вана, застлана с най-фин лен, в спалнята ми пред огъня, прислужничките носят кани с гореща вода и я поливат около раменете ми, докато аз измивам косата и тялото си със сапуна от розови листенца, който Ричард ми купи от маври — търговци.

Загръщат ме в затоплени чаршафи, докато изваждат роклята ми за деня. Ще нося наситено червено кадифе, гарнирано с кожа от белка — тъмна, лъскава кожа, по-хубава от всичко, което има кралицата. Имам нова диадема, която стои красиво на главата ми, с извивки от златна тел над ушите. Сресват косата ми, за да я изсушат, докато седя пред топлия огън, а после я сплитат и я навиват под диадемата. Имам нова ленена долна риза, бродирана това лято от дамите ми под мои напътствия, а от хранилището за скъпоценности донасят ковчежето ми и аз избирам тъмночервени рубини, за да са в тон с роклята.

Когато Ричард идва в приемната ми да ме придружи на литургията, той е облечен в черно — предпочитания от него цвят.

Изглежда красив и щастлив и когато го поздравявам, усещам познатото пулсиране на желанието. Може би довечера той ще дойде в стаята ми, и тази нощ ще си направим още едно дете. Кой ден може да е по-подходящ от деня, в който е родено детето Христос, за създаването на нов наследник за титлата на херцог Глостър?

Той ми предлага ръката си, а рицарите от свитата му, всички богато облечени, придружават дамите ми до параклиса на краля. Подреждаме се и чакаме: кралят често ни кара да чакаме, но после се чува шумолене на плат и леко ахване от някои от дамите, когато той влиза, облечен в бяло и сребристо, водейки _нея_. Тя е цялата в бяло и сребристо като него и блести в сенките на кралския параклис, сякаш осветена от луната. Бледозлатистата й коса едва се показва под короната, шията й е гола до горния край на роклята, която е изрязана ниско, с квадратно деколте, и е с воал от най-фина дантела. Зад тях идват децата им: първо малкият Уелски принц, сега на шест години, все по-висок при всяко свое идване в двора, облечен в тон с баща си, а после — бавачката, която държи за ръка малкия принц, все още в бебешките си дрешки от бяла и сребриста дантела, после идва принцеса Елизабет, облечена в бяло и сребристо като родителите си, тържествено — сериозна с требник от слонова кост в ръка, раздаваща усмивки насам-натам, изправена и твърде зряла за годините си, както винаги, а зад нея останалите — красиви, царствени, богато облечени малки момичета, всичките три, както и новото бебе. Не мога да ги наблюдавам без завист.

Старая се да се усмихвам, както се усмихват всички придворни, когато виждам това прекрасно кралско семейство да минава. Сивият поглед на кралицата потрепва, когато тя минава край мен, и аз виждам леденото й изражение, долавям проницателната й мисъл, сякаш тя знае, че завиждам, сякаш знае, че се боя, а после влиза свещеникът и аз коленича, затварям очи и си спестявам необходимостта да ги гледам.