Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
Много внимателно, в случай че наблизо имаше мечи капан, който можеше да настъпи, или нещо от сорта, Хелън се надигна и се измъкна от гнусната локва и седна до съсипаното си колело. Знаеше, че онова, което бе видяла току-що, не беше костюм, и че малкият й сблъсък със Закона на Мърфи не беше съвпадение. Нещо странно се беше случило току-що, но тя нямаше представа какво.
Като вдигна потрошеното си колело и го метна на рамо, Хелън извървя пеша остатъка от пътя до училище. Заряза бившето си колело някъде в околностите на пистата за бягане и се завлече в часа на класния в точно толкова отблъскващ и раздърпан вид, в колкото я беше оставила локвата.
Имаше куп ученици, облечени в маскарадни костюми, и не един с разкъсани дрехи и грим, имитиращ мръсотия. Дори при това положение бе очевидно, че Хелън е мокра до кости, трепереща и оплескана с истинска кал. Шокирани погледи я проследиха, докато прекосяваше класната стая. Мат и Клеър разтревожено се надигнаха и седнаха по-изправени на чиновете си. Тя оформи с устни думите: „Добре съм“, и Мат се отпусна назад на мястото си, вече не толкова разтревожен, но все още намръщен, питайки се какво се е случило.
— Госпожице Хамилтън? Трябва ли да предположа, че зловонната еманация, която долавям, е съществена част от костюма ви за Хелоуин? — попита Хърги с обичайното си равнодушие. — Нещо като убедителна имитация на зомби, предполагам?
— Мислех си да го нарека „ухание на умряла твар“ — отвърна Хелън точно толкова хладнокръвно като него. Обикновено се държеше много по-почтително, но й се искаше да подразни малко Хърги.
— Моля, посетете тоалетната и отстранете това. Макар да оценявам празничното ви настроение, не мога да допусна подобно разсейване на вниманието. В тази институция има някои ученици, които желаят да усвояват знания — упрекна я той с героичния си маниер. Хелън му се ухили. Хърги наистина беше единствен по рода си. — Ще ви напиша пропуск…
— Но, господин Хъргшимър, нямам дрехи за преобличане. Ще ми трябва помощ…
— Не съм очаквал нещо друго. Един пропуск за вас и един за вашата вярна спътница, госпожица Локи. — Той откъсна два скъпоценни листа хартия, които в общи линии даваха на Хелън и Клеър позволение да бродят свободно по коридорите през следващите два учебни часа.
Клеър хвърли към Хелън развълнуван поглед, опитвайки се да не се развика така, че да й изхвръкнат очите, и двете най-добри приятелки станаха от чиновете си и взеха пропуските със смирено наведени глави. Да получиш пропуск с разрешение за отсъствие от Хърги, беше като удостояване с рицарско звание. Не те правеше по-богат, но ти даваше правото да се перчиш самодоволно до края на годината.
— Лени, вониш — промърмори Клеър, докато вървяха към вратата.
— Нямаш представа какво ми се случи току-що — прошепна Хелън в отговор и после обясни целия си сблъсък с призрачната жена край пътя. Клеър слушаше внимателно, докато вървеше начело на път към училищния театрален салон. — Чакай, защо сме тук? — попита Хелън, когато видя докъде са стигнали.
— Трябва ти нещо за обличане — каза Клеър, като сви рамене, докато влизаха в стаята с реквизита. Отиде право до една релса с наредени по нея закачалки с прозрачни, блещукащи костюми на феи, и започна да ги вдига към Хелън един след друг, като сравняваше размерите. — Сигурна ли си, че не е била просто някоя откачена туристка в маскараден костюм за Хелоуин? Този ще ти стане. Обаче има криле.
— Няма проблем за крилете. И няма начин онази жена да е била човешко същество. Беше към два метра и нещо висока и подскачаше — отвърна Хелън, като смени с лекота посоката на разговора. — Няма ли да загазим?
— В комитета, отговарящ за костюмите, съм. Освен това, ще ги върнем. — Клеър се ухили дяволито на Хелън, като вземаше костюм и за себе си. — Веднага, в съблекалнята. От ужасната ти воня ми сълзят очите.
Хелън взе душ и си изми косата, докато самата Клеър се преоблече в отмъкнат маскараден костюм и застана пред едно от огледалата, като си слагаше искрящ грим в тон с него. Клеър помоли Хелън да опише призрака много внимателно, но не можа да придобие нещо повече отвъд първоначалното впечатление.
— Беше трудно да я огледам хубаво, Гиг. Бях заета да плувам „бруст“ в локва с носещ се до мен мъртъв гризач. — Хелън се подсуши с хавлия и се вмъкна в прозрачна рокля с цветовете на дъгата, докато се опитваше да не си избоде очите с бодливите криле.