Обещанието на краля вещер
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 978-954-761-393-5
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обещанието на краля вещер». Краткое содержание книги:
Ентрери не предложи друг отговор освен крива усмивка. Първото правило в създаването на ефективни капани бе да създадеш ситуация, която да накара натрапниците да се чувстват спокойни. Погледна към джуджето и реши, че няма нужда да споделя тази част от информацията.
Странно, че избра точно този момент да се прави на водач, замисли се магьосникът, щом чу как в далечината Елъри крещи заповеди. В крайна сметка, за Кантан тя никога нямаше да е нещо повече от пионка. Все пак не можеше да отрече ефективността й в настоящата роля.
Другите не смееха да й се опълчат, особено с глупака Мариаброн, който кимаше и се съгласяваше с всяка нейна дума.
Един бегъл поглед подсказа на Кантан, че Елъри се справя добре със задълженията си. Всички се придвижваха колебливо по различни тунели, а Олгерхан и Арраян бяха на стълбите и пазеха вратата. Праткъс координираше разузнавателната мисия на Елъри, като стоеше в кръглата стая и обикаляше наоколо, за да огледа всеки тъмен отвор, докато Елъри, Ентрери, Джарлаксъл, Мариаброн и Атрогейт изследваха тунелите.
Кантан мерна Елъри, която излизаше от един проход и се отправяше към друг, с щит в едната ръка и брадва в другата.
— Добре съм те обучил — промърмори Кантан под носа си.
Щом го направи, се сепна и мислено се укори, че е позволил разсейването — каквото и да е разсейване — в този изключително важен момент. Пое си дълбоко въздух и се обърна обратно към книгата. Увереността му нарасна, докато четеше, защото почувства емпатичните намеси на живия том и започна да вярва, че защитите му ще са достатъчни да ги отблъснат.
Опитният магьосник бързо започна да дешифрира книгата. Руните, появяващи се и изчезващи във въздуха, представляваха предаване на живителна енергия, изтегляна от външен източник. Тази енергия бе захранила конструкцията, служейки за живия източник на сила, съживил немъртвите, предизвикал регенерацията на гаргойлите и събудил големите.
Кантан едва успяваше да си поеме дъх. Самата сила на предаването го заливаше. Близо две десетилетия магьосниците от земите на Кървав камък бяха считали превръщането на Зенги в лич, измамването на самата смърт за най-голямото му постижение, но книгата…
Книгата съперничеше дори на това.
Магьосникът жадно попи още една страница и отвори следващата. Не след дълго стигна до частта, където буквите свършваха и с почуда наблюдаваше как руните се появяваха във въздуха и се понасяха към страниците, където се изписваха. В началото процесът бе бил вампиричен, осъзна Кантан. Книгата бе черпила от живителната енергия, но постепенно се бе превърнала в единение на цел и воля.
Източникът на енергия? Кантан се зачуди. Замисли се за Арраян, за нейната слабост и тази на партньора й.
Тя бе открила липсващата книга, както им бяха казали Мариаброн и Олгерхан.
„Не — реши магьосникът. — Това не бе цялата истина. Арраян бе в много по-голяма степен въвлечена във всичко това от простото източване на жизнените й сили.“
Кантан се усмихна, когато най-сетне разбра силата на книгата и как да я победи.
„И не просто да я победи — надяваше се магьосникът, но и да я притежава.“
Откъсна погледа си от страниците и погледна нагоре към стълбите, за да види как Арраян се е облегнала на една стена и наблюдава Олгерхан. Гледаше към него отчаяно, умолително. Твърде умолително, осъзна Кантан. За младата жена беше заложено много повече от това дали могат, или не могат да намерят път извън замъка. Всичко беше много по-лично за нея от безопасността на Палишчук.
Ентрери им бе показал как да пробват всяка реагираща на натиск плоча по безопасен начин, но Мариаброн нямаше нужда от подобни инструкции. Рейнджърът бе минавал през подобни ситуации многократно и притежаваше уменията и екипировката да се спусне бързо по тунела, който бе избрал.
Беше продължил да се извива наляво в продължение на няколко стъпки, като приблизително на всяка дузина крачки имаше плочи, реагиращи на натиск, разположени между факлите на стената. Мариаброн запали първите като чукна върху плочата с дълъг телескопичен прът, но не активира следващата и по-следващата, предпочитайки да върви в почти пълен мрак.
После, убеден, че всичко е чисто, рейнджърът изтича до втората двойка факли и активира плочата. Повтори действията си, винаги запалвайки факлите две групи по-назад.
След около петдесет крачки тунелът се превърна в стълбище, което се спускаше право надолу в продължение на много, много стъпки.